Дийн Кунц - Мистър Убийство

Клокър си сложи още от наденичките, а на Ослет му се прииска да запрати нанякъде глупавата му шапка.

— Колкото и незначителна да е вероятността нашето момче да притежава някакви специални качества, каквито не сме имали намерение да му даваме — обади се отново Уоксхил, — ние все пак трябва да разгледаме възможността някои от качествата, които умишлено сме му дали, да не са се получили точно така, както сме очаквали.

— Боя се, че не разбирам — рече Ослет.

— По същество става въпрос за секса.

— Той не се интересува от секс — възрази Ослет, изненадан.

— Сигурни сме в това, така ли?

— Алфи разбира се е от мъжки пол, но е импотентен.

Уоксхил мълчеше.

— Устроен е така, че да бъде импотентен — натърти Ослет.

— Един мъж може да е импотентен и все пак да проявява жив интерес към секса. Някои хора дори биха използвали това като аргумент — тоест, невъзможността за ерекция е довела Алфи до отчаяние, а то от своя страна до фанатизиран интерес към секса, към онова, което той не може да има.

Докато Уоксхил говореше, Ослет непрекъснато клатеше глава.

— Не. Пак ще ви кажа — не е така просто. Той е не само импотентен, ами стотици часове е бил подложен на мощна психологическа обработка, за да бъде заличен интереса към секса. Една част от тази обработка е била извършена в състояние на дълбока хипноза, друга — под влиянието на наркотици, които правят съзнанието извънредно податливо към всяко внушение, а трета — във формата на почти реални представи, запечатвани в съзнанието по време на сън, предизвикан чрез лекарства. За това момче единствената разлика между мъжете и жените е начинът, по който те се обличат.

Равнодушен към аргументите на Ослет, размазвайки портокалов мармалад върху препечената си филийка, Уоксхил каза:

— Промиването на мозъка, дори, когато се прави по-много вещ и изпипан начин, може да доведе до провал. Не сте ли съгласен с това?

— Да, но с най-обикновен субект, човек има проблеми, тъй като трябва да се съобрази с всичко преживяно от този субект, за да може да имплантира в съзнанието му, ново отношение към нещо или фалшива памет. Алфи е различен. Той беше чиста дъска, една прекрасна, чиста дъска! Така че нямаше абсолютно никаква съпротива срещу каквито и да било отношения, спомени или чувства, с които ние пожелахме да натъпчем прекрасната му, празна глава. В мозъка му нямаше нищо за промиване.

— Може би управлението на мозъка му се провали именно, защото ние си мислехме, че Алфи е лесен обект.

— Мозъкът сам се контролира — рече Клокър.

Уоксхил го изгледа особено.

— Не смятам, че управлението е претърпяло провал — настоя Ослет. — Както и да е, Алфи все пак би трябвало да се справи със собствената си импотентност.

Уоксхил не бързаше — той бавно сдъвка и глътна залъка си от препечен хляб, а после добави глътка кафе.

— Може би не мозъкът, а неговото тяло се е справило с нея.

— Моля? Не ви разбрах.

— Неговото невероятно тяло, със свръхчовешките си възстановителни способности.

Ослет трепна и се сви така, сякаш мисълта го прониза като игла.

— Ама чакайте малко! Раните му заздравяват изключително бързо, да. Намушквания, срязвания, счупени кости. Веднъж наранено, тялото му може да се възстанови до първоначалното си състояние за чудодейно кратък срок. Но това е ключът. До своето първоначално състояние. Организмът му не може да се пренаглася на някаква друга, основна, степен, — не може да мутира, за бога!

— Сигурни сме в това, нали така?

— Да!

— Защо?

— Ами… защото… иначе… е немислимо.

— Представете си — рече Уоксхил, — че Алфи е потентен и се интересува от секс. Момчето е устроено така, че притежава огромен потенциал за насилие, една биологическа машина за убиване — без съжаления и разкаяние, способна на всякакво зверство. Представете си животинските страсти, съчетани със силно сексуално желание, помислете как сексуалните неотложни нужди и импулсите за насилие се подхранват взаимно и се развихрят, когато няма силно развит и с морални устои дух, който да ги овладява.

Ослет бутна чинията си настрани. Гледката от храната вече го отвращаваше.

— Бяхме помислили и за това. Ето защо взехме толкова много предпазни мерки.

— Също както с Хинденбург.

„Както и с Титаник“ — помисли мрачно Ослет.

Уоксхил също бутна чинията си встрани и обви пръстите си около чашата с кафето.

— А сега Алфи вече е намерил Стилуотър и иска семейството на писателя. Сега той е цялостен човек, поне физически, а мисълта за секс води и към идеята да остави поколение… Жена… деца… Само господ знае какви странни и изкривени представи има Алфи за смисъла и целта на семейството. Но на лице е едно готово семейство и той го иска. Иска го ужасно много. Очевидно Алфи мисли, че то му принадлежи.