Дийн Кунц - Мистър Убийство

Уоксхил изрази доволството си като направи комплимент на сервитьорите, благодари им и им даде бакшиш. Той разписа сметката и изобщо бе в движение през цялото време — върна на келнерите писалката и картончетата за закуска и ги изпрати чак в коридора.

Когато Уоксхил затвори вратата и се върна на масата, Ослет рече:

— Харвард или Йейл?

— Йейл. А вие?

— Принстън. След това Харвард.

— В моя случай — Йейл, а след това Оксфорд.

— И президентът е завършил Оксфорд — отбеляза Ослет.

— Виж ти! — каза Уоксхил и повдигна веждите си, преструвайки се на изненадан. — Е, Оксфорд е вечен, нали така?

Явно приключил с последната глава от „Планетата на стомашно-чревните паразити“, Карл Клокър се зададе от балкона — истинско движещо се недоразумение, поне що се отнасяше до мнението на Ослет. Уоксхил се остави да бъде представен на Стар Трек-любителя, здрависа се и по всичко личеше, че няма намерение да се задуши нито от погнуса, нито от смях.

Тримата издърпаха по един стол с висока облегалка и седнаха да закусват. Клокър не си свали шапката.

Докато прехвърляха храна от подносите в чиниите си, Уоксхил каза:

— Тази нощ разбрахме някои интересни подробности от биографията на Мартин Стилуотър. Най-важното се отнася до това, че по-голямата му дъщеря е била в болница преди пет години.

— Какво й е имало? — попита Ослет.

— Отначало не са знаели. По симптомите й предположили, че е рак. Шарлът — така се казва дъщерята — била на четири години тогава и състоянието й известно време било доста критично. Оказало се обаче, че е някакво рядко заболяване на кръвта, което се лекувало без остатък.

— Браво на нея — рече Ослет макар изобщо да не го бе грижа дали малката Стилуотър щеше да живее или да умре.

— Да, наистина — съгласи се Уоксхил. — Но, когато дъщерята била в най-тежко състояние и лекарите били по-склонни от всякога да мислят, че изходът ще е фатален, майка й и баща й трябвало да дадат проби от своя костен мозък. Изтеглянето на костен мозък става със специална игла.

— Сигурно е болезнено.

— Без съмнение. Лекарите поискали пробите, за да определят кой родител ще е по-добрият донор на костен мозък за дъщерята, защото нейният произвеждал съвсем недостатъчно количество кръв, а симптомите показвали, че евентуално някой злокачествен тумор пречи на образуването на нови кръвни клетки.

Ослет опита яйцата. Бяха изпържени с босилек и ухаеха превъзходно.

— Не мога да разбера какво общо има болестта на Шарлът с нашия проблем сега.

След като помълча миг-два, за да имат думите му по-голям ефект, Уоксхил каза:

— Била е в болницата „Сидър Синай“ в Лос Анжелос.

Ослет замръзна с парче от яйцето, набучено на вилицата му.

— Преди пет години — добави Уоксхил за още по-голям ефект.

— Кой месец?

— Декември.

— На коя дата Стилуотър е дал проба от костния си мозък?

— На шестнайсети. Шестнайсети декември.

— По дяволите! Но ние имахме и кръвна проба, доказваща, че…

— Стилуотърови са дали и кръв. Всяка епруветка е била прикрепена към съответната проба костен мозък и така са били изпратени в лабораторията за изследване.

Ослет поднесе вилицата към устата си, задъвка залъка си, преглътна го, после рече:

— Как са могли нашите да сгафят така?

— Навярно никога няма да узнаем. Както и да е, „как“ вече няма значение — не толкова, колкото фактът, че гафът е на лице и ние трябва някак да го приемем.

— Значи сме започнали не както ние сме го мислили.

— Или не с този, с когото сме мислили да започнем — измени фразата Уоксхил.

Клокър ядеше като кон без торба под муцуната. На Ослет му се прииска да хвърли върху главата му някоя салфетка, за да спести на Уоксхил неприятното зрелище от това енергично дъвчене. Стар Трек-любителят засега поне не прекъсваше разговора с неразгадаемите си коментари.

— Херингите са изключителни! — рече Уоксхил.

— Трябва да ги опитам — съгласи се Ослет.

Уоксхил отпи от портокаловия сок, попи леко устата си със салфетката и каза:

— Колкото до това как вашият Алфи е узнал за съществуването на Стилуотър, ние имаме две теории в момента.

Ослет веднага улови фразата „вашият Алфи“, вместо „нашият Алфи“, което можеше нищо да не означава… ала можеше и да означава, че вече се прави опит да се прехвърли вината върху него, макар фактът недвусмислено да посочваше, че катастрофата бе резултат само на немарливост в работата на научните работници и нямаше нищо общо с това как момчето бе управлявано през четиринадесетте месеца на своята служба.