Дийн Кунц - Мистър Убийство

— Първо — продължаваше Уоксхил, — част от хората смятат, че Алфи е попаднал на книга, която е имала снимка на Мартин Стилуотър върху обложката си.

— Не може да е толкова просто.

— Съгласен съм. Макар че все пак краткият пасаж за Стилуотър върху вътрешната страна на обложките на двата му последни романа ни дава информация за неговото местоживеене: Мишън Виехо. А това би било доста добро начало за Алфи.

— Всеки, който види снимка на свой напълно идентичен, но неподозиран двойник-близнак, би бил достатъчно любопитен, за да проучи тази ситуация, освен Алфи — рече Ослет. — Обикновеният човек е свободен да действа в такива случаи, обаче Алфи не е. Той е съвсем конкретно и точно фокусиран.

— Прицелва се като куршум.

— Именно! А ето че тук той е излязъл от схемата на обучение, което означава колосална травма! Пък и „обучение“ е меко казано. То е нещо много по-голямо! Това е по-скоро вкарване на цели доктрини, промиване на мозъка…

— Той е програмиран.

— Да, програмиран е. Той е една степен след машината и ако види снимка на Стилуотър, няма да излезе от схемата на управление — така, както и компютърът ви не ще започне да произвежда сперма, нито пък ще му порасне коса, ако вкарате в хард диска му снимка на Мерилин Монро.

Уоксхил се засмя тихо и каза:

— Тази аналогия ми харесва. Смятам да я използвам, за да променя становището на някои хора, макар че разбира се заслугата ще бъде ваша.

Похвалата на Уоксхил се понрави доста на Ослет.

— Отличен бекон — отбеляза Уоксхил.

— Да, нали?

Клокър просто продължаваше да яде.

— Друга група от хора — продължи Уоксхил — поддържат една по-интересна и по-правдоподобна хипотеза, или поне на мене ми се струва така. Тя е следната: Алфи има някаква тайна способност, която ние не познаваме и която той самият не разбира достатъчно добре. Нито пък може да я контролира.

— Тайна способност ли?!

— Някое рудиментарно, психическо възприятие може би. Съвсем първично… но достатъчно силно, за да може Алфи да направи връзката между себе си и Стилуотър, да свърже някак работите, поради… хм, поради всичките им общи неща.

— Не е ли малко преувеличено?

Уоксхил се усмихна и кимна.

— Приемем, че звучи като откъс от филма „Стар Трек“ …

Ослет се сви и погледна към Клокър, но очите на големия мъж бяха вперени право в чинията пред него.

— … но нима цялата история не намирисва на научна фантастика?! — завърши Уоксхил.

— Да, предполагам — съгласи се Ослет.

— Факт е, че генетичните инженери са дали на Алфи някои наистина изключителни способности. Нарочно. Така че не ви ли се струва възможно те, без да искат, без никаква умисъл, да са му дали и някои други свръхчовешки качества?

— Дори НЕчовешки качества — обади се Клокър.

— Е, вие току-що ми посочихте и една не много приятна гледна точка — каза Уоксхил като строго изгледа Клокър. — Твърде възможно е тя да е и много по-точна.

Към Ослет той се обърна с думите:

— Някаква психическа връзка, някакво странно състояние на съзнанието е разбило цялото устройство на Алфи, изтрило е програмата му или го е накарало да я пренебрегне.

— Нашето момче беше в Канзас Сити, а Стилуотър в Южна Калифорния, за бога!

Уоксхил сви рамене и каза:

— Едно телевизионно излъчване е вечно — до края на вселената. Насочете лазерен лъч от Чикаго към най-затънтеното кътче на галактиката и той все ще стигне там някой ден, след хиляди години, след като Чикаго се е превърнал в прах… а дори и след това ще продължи напред. Тоест, разстоянието навярно е безсмислена категория, когато става дума и за магнитните вълни на човешките мисли, или каквото и да е било онова нещо, което Алфи е свързал с писателя.

Изведнъж Ослет загуби апетита си.

Обаче Клокър явно го намери и го прибави към своя.

Посочвайки към кошничката с френските кроасани, Уоксхил каза:

— Тези кифлички са чудесни! В случай, че не сте забелязали, има два вида — едните са обикновени, а другите са с бадемов пълнеж.

— Бадемовите кроасани са ми любими — рече Ослет, но не посегна към кифлите.

— Най-добрите кроасани в света… — започна Уоксхил.

— … са в Париж — намеси се Ослет, — в едно малко кафе, на една пряка от…

— „Шанз Елизе“ — довърши Уоксхил, изненадвайки Ослет.

— Собственикът Алфонс…

— … и съпругата му, Мириел…

— … са кулинарни гении и домакини, които нямат равни на себе си.

— Очарователни са — съгласи се Уоксхил.

Двамата се усмихнаха един на друг.