Дийн Кунц - Мистър Убийство

Може би защото в Ред Маунтин Шарлът и Емили трябва да отидат до тоалетната, убиецът стига магистралата много преди „БеЕмВе“-то, но това вече е без значение, тъй като няма нужда да ги следи. Той знае къде отиват.

Мамът Лейкс, Калифорния.

Джим и Алис Стилуотър… които са го научили да бъде честен… които не са виновни за това, че той може да мисли като престъпник… На които е посветил роман. Обичани. Бленувани. Откраднати от него, ала скоро ще си ги върне.

Убиецът нетърпеливо вписва имената им сред тези на неговото семейство, неговата съдба. Той ще се бори за тях и ще си ги върне. Може би натрапникът е заблудил децата, а навярно е успял да подмами и Пейджи, която го е приела за истинския Мартин Стилуотър. Обаче родителите не могат да не познаят истинския си син — кръв от кръвта им — и няма да бъдат подведени от мимикрията на мошеника, откраднал семейството му.

След като отново излиза на шосе 395, където движението не е така натоварено, белият автомобил поддържа постоянна скорост сто-сто и пет километра в час, макар в много участъци от пътя да е възможно да се кара и по-бързо. Сега вече убиецът пришпорва тойотата на север със сто и двадесет, сто и тридесет километра в час. Трябва да стигне в Мамът Лейкс в периода между два и два и петнадесет — тридесет до четиридесет и пет минути преди натрапника, което ще му даде възможност да предупреди майка си и баща си за пъклените намерения на съществото, дегизирало се като техен син.

Шосето се вие на северозапад през долината Индиан Уелс, оградена на юг от планините Ел Пасо. С всеки километър сърцето му все повече се изпълва с топли чувства пред перспективата да се събере отново с майка си и баща си, от които така жестоко е бил отделен. Изпитва болезнена нужда да ги прегърне, да се потопи в тяхната любов — несъмнена, непресъхваща, съвършена…

Реактивният частен хеликоптер, който откара Ослет и Клокър в Мамът Лейкс, принадлежеше на някакво филмово студио, член на Мрежата. В кабината имаше кресла, тапицирани с гладка, черна кожа, металните им части бяха от месинг, а стените бяха облицовани със смарагдово зелена гущерова кожа. Обстановката бе много по-елегантна, отколкото в салона за пътници в частния самолет, с който бяха пътували преди. Освен това хеликоптерът предлагаше и много по-занимателни материали за четене, например ежедневниците „Холивуд Рипортър“ и „Дейли Варайъти“ , както и последните издания на „Премиер“, „Ролинг Стоун“, „Мама Джоунс“, „Форбс“, „Форчън“, „Гоу“, „Детектив“ , списание „Сдружение за екология“ и „Бон апетит“ .

За да убие времето си, докато пътуваха, Клокър извади още един романизиран вариант на „Стар Трек“ , който бе закупил при тръгването си от сувенирния магазин на хотел „Риц-Карлтън“. Ослет бе убеден, че разпространяването на този вид фантастика в елегантните и изискани магазини на един курортен комплекс с категория пет звезди, обслужвал на времето не само богати, но и културни и влиятелни хора, беше също толкова катастрофално за обществото, колкото и пласирането на наркотици в дворовете на училищата от тежковъоръжени бабаити.

Докато хеликоптерът се носеше на север, порейки висините над националните паркове „Секвоя“, „Кингс Каньон“, западните склонове на Сиера Невада, а след това и над същата величествена планина, Ослет непрекъснато се движеше из кабината, заставайки ту вляво, ту вдясно, за да не пропусне нито миг от тази зашеметяваща гледка. Безбрежните пространства долу бяха съвсем рядко населени и биха могли да задействат болезненото му отвращение от открити пространства и пасторални пейзажи. Теренът обаче се променяше с всяка минута, представяйки все нови и нови чудеса, все по-прекрасни и по-прекрасни гледки, които се сменяха толкова бързо, че успяваха да го развличат.

Освен всичко друго хеликоптерът летеше на по-малка височина отколкото самолетът и така даваше на Ослет ясното усещане за устремно движение напред. Вътре той бе по-шумен и се разтърсваше от повече вибрации, което също му се нравеше.

Два пъти по време на полета той накара Клокър да погледне през прозореца си навън, за да се полюбува на природните красоти. И двата пъти грамадният мъж хвърли съвсем бегъл поглед към красотите долу без да каже и дума, след което на часа впери очи в „Шестгърдите амазонки от слузестата планета“ .

— Какво толкова интересно има в тази книга, по дяволите?! — попита най-накрая Ослет, настанявайки се в креслото точно срещу Клокър.