Дийн Кунц - Мистър Убийство

— Ами! — възрази Емили. — Сънувах, че за закуска ти си ни взел от автомата шоколадови десерти и бонбони.

— Извинявай, но този път май сънят ти не е бил пророчески.

— Татко, престани за малко да бъдеш писател! И недей да говориш такива възрастни думи!

— Искам да кажа, че сънят ти няма да се сбъдне.

— Е, и аз знам това — рече Емили. — Ти и мама ще хвърлите попа, ако ядем бонбони и шоколади на закуска.

— Топа, а не попа.

Емили се намръщи.

— Да не би да има някакво значение?

— Не, може би няма. Попа, топа — както кажеш.

Емили се изскубна от прегръдката му и скочи от леглото на пода.

— Отивам да направя пиш — обяви тя.

— Това е добро начало. После вземи душ, измий си зъбите и се облечи.

Шарлът, както винаги се будеше по-трудно. Емили бе затворила вече вратата на банята след себе си, когато Шарлът едва успя да се измъкне от завивките и да седне на ръба на леглото, загледана навъсено в пръстите на босите си крачета.

Марти седна до нея и каза:

— Наричат се „пръсти“.

— Ъммм? — измънка въпросително Шарлът.

— Трябват ти, за да запълваш предния край на чорапите си.

Тя се прозя.

— А ако искаш да станеш балерина, ще ти трябват още повече — продължи Марти. — Обаче за повечето други професии, те не са толкова нужни. Така че ако няма да бъдеш балерина, можеш да отидеш при някой хирург, за да ти отреже палците или пък всичките пръсти. Изобщо, както ти си решиш.

Шарлът наклони глава и го погледна така, сякаш искаше да му каже: „Татко много си сладък и аз много те обичам“.

— Май няма да ги режа — рече тя.

— Както искаш — каза Марти и я целуна по челото.

— Усещам зъбите си рунтави — оплака се Шарлът. — Езика също.

— Може би през нощта си изяла някоя котка.

Шарлът беше вече достатъчно будна и се изкикоти.

От банята се чу как Емил и пуска водата в тоалетната. Миг по-късно вратата се отвори и тя каза:

— Шарлът, сама ли искаш да пишаш или мога да започна да се къпя сега?

— Давай, къпи се! — извика Шарлът. — Мърла!

— Така ли? А ти миришеш!

— Ти пък вониш!

— Да, но защото аз така искам ! — рече Емили може би, защото не можеше да се сети с какво да отвърне на Шарлът, заради думата „вониш“.

— Моите изискани дъщерички! Какви прекрасни и възпитани госпожички!

Емили влезе обратно в банята и започна да върти крановете на душа, а Шарлът каза:

— Трябва да си махна тази работа от зъбите.

Стана, отиде до отворената врата, обърна се към Марти и попита:

— Татко, днес ще ходим ли на училище?

— Днес не.

— Така си и мислех — рече тя колебливо. — А утре?

— Не зная, мила. Навярно не.

Отново колебание, после пак въпрос.

— А някога изобщо ще ходим ли?

— Ами да! Разбира се!

Дъщеря му стоя така, втренчена в него доста дълго време, после кимна и влезе в банята.

Въпросът й разстрои Марти. Той не знаеше дали Шарлът просто си мечтае за живот без училище, както всички деца правят от време на време, или тя просто даваше израз на своето дълбоко безпокойство за бедата, която ги бе сполетяла.

Докато седеше на леглото до Шарлът, Марти чу, че в съседната стая телевизорът е включен — Пейджи се бе събудила. Той стана и тръгна към тяхната спалня, за да й каже добро утро.

Приближавайки междинната врата, Марти я чу да вика:

— Марти, бързо! Ела да видиш!

Той се втурна в стаята и видя Пейджи, застанала пред телевизора. Гледаше сутрешната емисия на новините.

— Говорят за нас — каза тя.

Марти разпозна върху екрана тяхната собствена къща. Някаква репортерка стоеше на улицата с гръб към къщата и с лице към камерата.

Той клекна пред телевизора и увеличи звука.

— … така че загадката остава, а от полицията тази сутрин имаха голямо желание да разговарят с Мартин Стилуотър…

— О, тази сутрин те вече искат да разговарят! — възкликна Марти, отвратен.

Пейджи сложи пръст на устните си, опитвайки се да го накара да замълчи.

— … една безотговорна машинация от страна на писател, твърде нетърпелив да напредне в професията си или дори нещо още по-зловещо? Сега, след като от полицейската лаборатория потвърдиха, че огромното количество кръв в къщата на Стилуотър е всъщност от човек, нуждата властите да дадат отговор на въпроса за една нощ се превърна в спешна необходимост.

С това съобщението завърши. Репортерката каза името си и името на мястото, където се намираше. В този миг Марти забеляза, че в горния ляв ъгъл на екрана беше изписана думата „Live“ 28 28 На живо (англ.). — Б.пр. . Макар четирите букви да бяха там още от самото начало, тяхното значение привлече вниманието му едва сега.