Дийн Кунц - Мистър Убийство

Вратата на пералнята е заключена, но това не е голяма пречка. Управата е монтирала само евтина секретна брава, без допълнително резе, минаващо през цялата врата. Предвиждайки необходимостта, убиецът е взел пластмасова кредитна карта от портфейла на трупа в багажника. Той я пъхва между двете половини на ключалката, придвижва я нагоре, докато стигне езичето, натиска я и секретната брава изщраква.

Вътре убиецът вижда шест перални машини, привеждани в действие посредством монетни автомати, четири газови сушилни, автомат за перилни препарати и омекотители, голяма маса за сгъване на чистите дрехи и два дълбоки умивалника. Всичко е така чисто и приятно под светлината на флуоресцентните лампи.

Той сваля шлифера и вкоравената си от кръв бархетна риза, свива ги заедно на топка и ги напъхва в един от контейнерите за отпадъци в ъгъла.

Гръдният му кош е съвършено здрав и няма никакви рани от куршуми. Не е нужно да поглежда гърба си за да разбере, че единствената рана там също напълно е заздравяла.

Измива мишниците си над един от умивалниците и се подсушава с книжни салфетки, които взима от кутията на стената.

Копнее за един продължителен и горещ душ, още преди да мръкне — в своята собствена баня, в собствената си къща. Веднъж да открие и убие фалшивия баща, веднъж да си върне семейството и вече ще има време за простичките удоволствия в живота. Пейджи ще вземе душ заедно с него. Това ще й хареса.

Ако е необходимо, той би могъл да си свали дънките и да ги изпере в някоя от автоматичните перални, използвайки монетите, които е взел от джоба на собственика на буика. Обаче когато остъргва с нокти засъхналата по плата храна и изчиства лекетата с влажни книжни салфетки, резултатът е задоволителен.

Пуловерът го изненадва приятно. Убиецът очаква, че ще му е голям, както шлифера, но мъртвият очевидно не го е купил за себе си. Дрехата му е съвсем по мярка. Цветът (боровинково червено) отива на дънките, а и на него самия. Ако в стаята имаше огледало, то сигурно щеше да му покаже, че той не само не бие на очи, ами е дори съвсем представителен и дори привлекателен.

Навън призрачното сияние на зората лизва хоризонта.

В дърветата чирикат птички, приветстващи утрото.

Въздухът е упойващ.

Като хвърля ключовете на буика в храстите, изоставяйки колата и убития, той енергично се запътва към близкия огромен паркинг. Опитва последователно бравите на всяка кола, паркирана под обраслия с бугенвилия покрив. Тъкмо си мисли, че всички са заключени, когато в последния момент една тойота се оказва отворена.

Убиецът се намества зад волана. Проверява над сенника за ключовете и под седалката, обаче този път късметът не му се усмихва.

Няма значение. Може да е всичко друго, но е изобретателен. Небето още не е просветляло напълно, а той вече пали колата, допирайки оголените жици, и отново е на път.

Най-вероятно собственикът на тойотата ще открие, че я няма след няколко часа, когато ще трябва да отиде на работа, и бързо ще се обади в полицията, за да съобщи за изчезването й. Няма проблем. До тогава вече регистрационните й номера ще бъдат върху друга кола, а тойотата ще има други. Така тя ще бъде невидима за полицаите.

Убиецът чувства прилив на сили и енергия, докато кара през хълмовете на Лагуна Нигел, огрени от розовото сияние на зората. Ранното утринно небе засега е още избеляло синьо, но купестите, набраздени облаци са прорязани от ярки розови ивици.

Днес е първи декември. Ден първи. Той започва съвсем отначало. Отсега нататък всичко ще стане така, както на него му е нужно, защото вече няма да подценява противника си.

Преди да убие фалшивия баща, ще му извади шибаните очи, за да го накаже заради раните, които самият той трябваше да изтърпи. И ще изисква дъщерите му да гледат, защото това ще бъде важен урок за тях — доказателство, че фалшивите бащи в крайна сметка биват победени и че, който не се подчинява на истинския баща, рискува да изтърпи много сурово наказание.

Марти събуди Шарлът и Емили в ранни зори.

— Трябва да вземете по един душ и да потегляме, госпожици. Имаме много работа днес.

Емили на часа се събуди напълно, измъкна се изпод завивките и се изправи върху леглото, облечена в ярко жълтата си пижамка. Така тя стигаше до очите на баща си. Протегна ръце за прегръдка и целувка и каза:

— Снощи сънувах нещо супер!

— Чакай да позная. Сънувала си, че вече си голяма и излизаш на среща с Том Круз, караш спортна кола, пушиш пури, напиваш се и си повръщаш и червата.