Дийн Кунц - Мистър Убийство

— Ама недей сега да разваляш доброто впечатление — предупреди го Ослет.

В средата на нощта той се събужда, споходен от ярки съновидения: срязани човешки гърла, пръснати от куршум глави, обезкървени китки, нарязани от бръснач и удушени проститутки. Убиецът обаче не се стряска и не се изправя в леглото си, задъхан като човек събуждащ се от някой кошмар, защото тези негови сънища винаги го успокояват. Той лежи на задната седалка, свит като зародиш, полуунесен от изцерителния сън.

Едната страна на лицето му е покрита с нещо гъсто и лепкаво. Той вдига ръка към бузата си и предпазливо и сънено разтърква слузта между пръстите си, опитвайки се да разбере откъде е. Усеща малки, остри стъкълца в сгъстилата се слуз и разбира, че заздравяващото му око е изхвърлило вече парчетата стъкло заедно с части от наранената тъкан, заместена вече от здрава.

Той премигва, отваря очи и осъзнае, че вижда еднакво добре и с двете. Дори в изпълнения с мрак автомобил убиецът различава отделните форми и повърхности, както и редеещата тъмнина извън колата.

От този момент нататък му трябват само няколко часа. Щом палмите хвърлят дългите си сенки на запад, огрени от първите лъчи, а дървесните мишки се шмугнат между сочните палмови листа и притихнат в леговищата си в очакване на деня, той ще е вече оздравял напълно. Още веднъж ще бъде готов да потърси съдбата си.

— Шарлът… — шепне убиецът!

Навън все повече просветлява. Облаците, влачещи се след бурята, са рехави и накъсани. Иззад разпарцаливените им краища наднича студеното лице на луната.

— Емили…

Зад прозорците на колата нощта слабо мъждука, подобно на леко потъмняло сребро, огряно от пламъка на една-единствена свещ.

— Татко ще се оправи… ще се оправи… не се тревожете… Татко ще се оправи…

Сега той разбира, че е бил привлечен от двойника си поради това, че всъщност двамата са едно цяло. Беше го усетил чрез шестото си чувство. Дотогава не бе осъзнавал съществуването на другото аз, ала той бе привлечен от него така, сякаш това притегляне беше автономна функция на тялото му — същата като ударите на сърцето, произвеждането на кръв и разнасянето й по цялото му тяло, като работата на вътрешните му органи. Автономни функции, за които изобщо не бе нужно усилие на волята.

Все още в обятията на съня, убиецът се пита дали може съзнателно да приложи шестото си чувство, да се пресегне и да притегли фалшивия баща винаги, когато пожелае.

Унесен, той си представя, че фалшивият е скулптура, излята от стомана, която има магнитни свойства. Другото аз, криещо се някъде там в нощта, е подобна фигура. Всеки магнит има отрицателен и положителен полюс. Хрумва му, че неговият положителен полюс е свързан с отрицателния на фалшивия баща. Противоположностите се привличат.

Търси привличане и почти веднага го намира. Невидими силови полета го придърпват леко, а после по-силно.

На запад. На запад и на юг.

Както по време на трескавото си, почти насилствено шофиране, пресичайки континента едва ли не от единия до другия бряг, той чувства как притеглящата сила става все по-голяма, докато накрая я усеща като мощна гравитация на планета, придърпваща в огнените си обятия някой малък астероид.

На запад и на юг. Не е далече. Няколко километра. Тегленето е неумолимо. Отначало дори е особено приятно, но после почти болезнено. Убиецът чувства, че ако излезе от колата, на маса ще се отдели от земята и ще полети във въздуха с най-голяма скорост, право към орбитата на омразния, фалшив баща, който е отнел живота му.

Внезапно той чувства, че врагът му усеща силовите линии, които ги свързват. Врагът знае също, че го търсят.

Убиецът прекъсва мислите си за магнитното привличане и веднага се връща към себе си, затваря се в себе си. Той не е готов отново да се бори с врага си и не иска да го известява по никакъв начин, че до предстоящата схватка има още само няколко часа.

Затваря очи.

Усмихва се, унася се в съня.

Изцерителен сън.

Отначало сънува миналото си, населено с хора, които е убил и жени, с които е правил секс и които са били ощастливена от него със следактова смърт. Сетне в съня му се появяват картини, които със сигурност са пророчески и включват онези, които той обича — прелестната му жена и красивите му дъщери в миг на ненадмината нежност и благодатно покорство, окъпани от лъчезарна, златиста светлина, пронизана от сребърни сияния, рубинено червени, аметистово зелени, сини и тъмно виолетови.