Дийн Кунц - Мистър Убийство

— Защото не е имало такъв. Не е имало оплакване, нито пък жертва на престъпление. Има само доклад за това, че буикът се треснал във форда, а после офейкал.

— Според онова, което Стилуотър е казал на ченгетата, нашият Алфи си мисли, че той е Стилуотър или поне че би трябвало да бъде. Мисли, че животът му е откраднат. Горкият съвсем е превъртял! Пълно куку! Значи за него изглежда съвсем логично да се върне и да отмъкне децата на Стилуотър, защото по някакъв начин е убеден, че те са негови собствени деца. Господи, каква каша!

Минаха покрай пътен знак, който показваше, ме скоро ще навлязат в Лагуна Бийч.

— Къде отиваме? — попита Ослет.

— В хотел „Риц-Карлтън“ в Дона Пойнт — отвърна Ломакс. — Там имате апартамент. Минах по обиколния път, за да можете и двамата да прочетете полицейския доклад.

— В самолета дремнахме малко. Мислех си, че щом кацнем, веднага ще предприемем нещо.

— Какво например? — попита Ломакс, изненадан.

— Като начало да отидем до къщата на Стилуотър, да огледаме и да видим, каквото има за виждане.

— Няма нищо. Както и да е, аз трябва да ви заведа в „Риц“. Вие пък трябва да поспите и утре в осем часа сутринта да бъдете готови да тръгнете.

— За къде да тръгнем?

— Хората от Мрежата се надяват до утре да разберат нещо за Стилуотър или за вашето момче, или за двамата заедно. В хотела при вас в осем часа сутринта ще дойде човек и ще ви обясни всичко, а вие трябва да бъдете отпочинали и готови за действие. Каквито и ще бъдете, защото там е „Риц“. Искам да кажа, хотелът е супер! Храната също е много готина, дори и да е от румсервиза. Там можете да получите хубава, питателна закуска, а не оная ми ти мазна помия, която обикновено поднасят в другите хотели. Омлет, черни хлебчета, всякакви видове пресни плодове, обезмаслено кисело мляко…

— Аз наистина се надявам да получа свястна закуска — рече Ослет. — Каквато получавам всяка сутрин в Манхатън. Ембриони от алигатори, препържени глави от змиорки, поднесени върху водорасли, задушени в прясно масло с чесън и гарнитура от цели телешки мозъци. Аххх, човече! Никога през живота си не си се чувствал така напомпан, както след такава закуска.

Ломакс така се шашна, че колата намали скоростта си наполовина. Той изгледа слисано Ослет и рече:

— Е, не зная. Храната в „Риц“ е готина, но може да не е чак така екзотична като тази, с която си свикнал в Ню Йорк. Я ми кажи, ти сигурен ли си, че тя е здравословна? На мене ми се струва пълна с холестерин.

Нито намек за ирония, нито следа от насмешка се почувства в гласа на Ломакс. Явно той вярваше, че Ослет яде глави на змиорки, крокодилски ембриони и телешки мозъци на закуска.

С неохота Ослет призна пред себе си факта, че потенциално би могъл да има и по-лош партньор от този, който вече имаше. Карл Клокър само изглеждаше глупав.

В Лагуна Бийч ноември беше празен месец от гледна точка на туризма и в един без петнадесет сутринта във вторник улиците бяха почти безлюдни. На триетажното кръстовище в центъра на града, точно срещу плажа те спряха на червения светофар, въпреки че наоколо не се виждаха никакви коли.

Ослет си помисли, че градът е така отчайващо пуст, както което и да е друго място в Оклахома, и той закопня за суетнята на Манхатън: денонощното препускане на полицейските коли и линейките, черния вой на сирените, непрестанното бибипкане на клаксоните. Смях, пиянски гласове, караници, побърканото, истерично бръщолевене на бездомниците, напомпани до козирката с наркотици, чиито крясъци отекваха чак до апартамента му. Всичко това до болка му липсваше тук, в това сънено градче на брега на зимното море.

Когато излязоха от Лагуна, Клокър им подаде полицейския доклад от Мишън Виехо.

Ослет мълчеше и чакаше да чуе коментара на Стар Трек-любителя. Когато обаче не чу такъв, а и вече не можеше да понася тишината в колата, заплашваща сякаш да загърне с плаща си всичко навън, Дру Ослет се обърна към Клокър и каза:

— Е?

— Какво „е“?

— Какво мислиш?

— Не е хубаво — произнесе Клокър от тъмния си ъгъл на задната седалка.

— Не е хубаво ли?! Само това ли имаш да кажеш?! На мене ми изглежда страхотна каша!

— Е — отбеляза философски Клокър, — във всяка тайна, фашистка организация трябва от време на време да валне и малко дъждец.

Ослет се засмя. Обърна се напред, видя сериозния Ломакс и се разсмя още повече.

— Карл, понякога си мисля, че ти всъщност не си чак толкова лош човек.

— Добър или лош — рече Клокър, — всичко резонира с движението на по-малките от атома частици.