Дийн Кунц - Мистър Убийство

— Няма да му се размине — рече Шарлът.

— Може и да му се размине — каза Емили.

— Няма!

— Кой ще го спре?

Това развитие на нещата — Шарлът и Емил и като главните героини в разказа — очарова момичетата. Те извърнаха глави една към друга и се спогледаха, усмихнати.

Шарлът повтори въпроса на Емили:

— Кой ще го спре?

— Ние! — възкликна Емили.

— Хм… може би — рече Марти.

— Олеле! — промълви Шарлът.

Емили побърза да я успокои.

— Не бой се! Татко просто иска да ни държи в напрежение. Ще го спрем и още как!

— Мамо, какво може да е? — попита Шарлът.

— Навярно онези мръсни чорапи, които преди шест месеца пъхна някъде.

Емили се изкикоти, а Шарлът рече:

— Ще ги намеря аз някой ден тия пусти чорапи!

— Ако това има в моята кутия, аз не ща да я отворя — каза Емили.

— Не искам да я отворя — поправи я Пейджи.

— Никой няма да я отвори — успокои Емили майка си, без да е разбрала забележката й — Пфю!

Шарлът войнствено размаха юмручето си във въздуха и каза:

— Сестри!

— Сестри! — повтори след нея Емили и също размаха юмруче.

Когато разбраха, че за тази вечер баща им няма да продължи поемата, двете момичета пожелаха той да им прочете стиховете още веднъж. Пейджи с изненада откри, че и тя чака с нетърпение да ги чуе.

Макар че се преструваше на уморен и въпреки желанието му да го придумват, Марти щеше да бъде разочарован, ако момичетата не го бяха помолили да им прочете стиховете отново.

Когато Марти прочете и последния стих, Емили само успя да прошепне сънено: „сестри“, а Шарлът вече похъркваше тихичко.

Марти премести безшумно стола в ъгъла, откъдето го бе взел. Провери дали вратите и прозорците са добре заключени, дръпна плътно пердетата, за да няма никакви пролуки, през които човек да може да погледне в стаята отвън.

Пейджи подпъхна завивката на Емили, после на Шарлът и ги целуна за лека нощ. Любовта й към тях бе така силна, че просто притискаше гърдите й и не й позволяваше спокойно да диша.

Когато тя и Марти се оттеглиха в съседната стая, взимайки оръжията със себе си, те не угасиха нощната лампа и оставиха вратата между двете стаи широко отворена. Въпреки всичко дъщерите й бяха сякаш застрашително далече от нея.

Пейджи и Марти сякаш взаимно предугаждаха желанията си. Те легнаха един до друг на голямото легло. Мисълта между тях да има дори половин метър разстояние бе непоносима.

Едната нощна лампа беше запалена, но Марти я угаси. През вратата от другата стая идваше достатъчно светлина и осветяваше по-голямата част от тяхната. В ъглите се таяха сенки, но дълбокият мрак за момента беше победен.