Дийн Кунц - Мистър Убийство

— Олеле, ужас! — прошепна Шарлът.

— Ти май подмокри гащите — ухили се Емили.

— А чушките с какво ли са? — попита Шарлът, озадачена.

— С кайма — отвърна Пейджи.

— Гррр! Тогава нищо чудно, че се е изплюл в тях!

— Дядо Коледа е критик! — ахна Шарлът и размаха малките си юмручета във въздуха.

— Критици! — издума презрително Емили, извръщайки очи нагоре така, както бе виждала да прави татко й.

— Боже мой! — възкликна Шарлът и покри лицето си с ръце. — В нашата къща има критик!

— Нали ти казах , че приказката е страшна? — рече Марти.

— Пет килограма! — повтори слисано Шарлът, повдигна глава от възглавницата си, изправи се на лакти в леглото и продължи разпалено. — Уаау! Ще ни трябва багер и самосвал, за да вземем всички тия пуканки! Като се изпукат ония ми ти зърна… Ами то всичко ще стане само в пуканки — лавини от пуканки, планини от пуканки! Ще ни трябва цял варел с карамелизирана захар и един милиард пакетчета масло, за да ги приготвим. Ще въргаляме гъзовете си в пуканки!

— Какво каза? — попита Пейджи.

— Казах, че ще ни трябва багер…

— Не, другата дума, която каза!

— Коя дума?

— Гъзове! — рече Пейджи, ядосана.

— Но това не е лоша дума.

— Така ли?

— По телевизията я казват почти през цялото време.

— Не всичко, което казват по телевизията е интелигентно и изискано — рече Пейджи.

Марти сложи тетрадката между коленете си и добави:

— Всъщност напоследък едва ли нещо е.

Пейджи се обърна към Шарлът и каза:

— По телевизията съм виждала как някои хора полетяват с колите си в пропастта, как други отравят бащите си, за да наследят богатствата им, как се бият с мечове, ограбват банки… и всякакви други неща, за които горчиво ще съжалявате, ако ви спипам, че ги вършите.

— Особено, когато става дума за отравянето на бащите — рече Марти.

— Окей — съгласи се Шарлът. — Вече няма да казвам „гъз“.

— Добре.

— А какво да казвам вместо „гъз“? „Задник“ може ли?

— Как ти се струва „дупе“? — попита я Пейджи.

— Ами… става.

Като едва се сдържаше да не се разкикоти и не смеейки да погледне към Марти, Пейджи каза:

— Опитай като начало да казваш „дупе“, след това като пораснеш още малко, можеш постепенно да започнеш да казваш задник и най-накрая, когато станеш вече съвсем голяма, ще можеш да казва и „гъз“.

— Е, така вече е честно — съгласи се Шарлът и се отпусна отново върху възглавницата си.

Емили, която до този момент бе запазила мълчание, смени темата на разговора.

— Пет килограма сурови зърна не могат да се съберат в микровълновата фурна — каза тя.

— Разбира се, че могат! — възкликна уверено Марти.

— Не вярвам.

— Проверил съм това, преди да започна поемата — рече твърдо той.

Емили недоверчиво се намръщи.

— Нали знаеш как проверявам всичко?! — не се предаваше Марти.

— Може би този път не си — каза Емили със съмнение в гласа.

— Пет килограма! — рече Марти.

— Толкова много царевични зърна!

— Май че в къщата има още един критик — обърна се Марти към Шарлът.

— Окей — каза най-накрая Емили. — Продължавай, почети ни още.

Марти повдигна едната си вежда и попита:

— Наистина ли искаш да чуеш още от тази непроверена и неубедителна измишльотина?

— Каквото и да е, искам още — призна Емили.

Като пусна една престорено дълга въздишка, Марти погледна крадешком към Пейджи, взе тетрадката в ръце и отново зачете: