Дийн Кунц - Мистър Убийство

Имаше нужда да пийне нещо.

Освен пилот и помощник-пилот екипажът включваше и стюардеса. Ослет натисна бутона върху страничната облегалка на стола и за секунди стюардесата дотича от задната част на самолета. Той й поръча двоен скоч с лед.

Момичето, красива блондинка, бе облечена във винена блузка, сива пола и сиво сако от същата материя. Ослет се обърна на стола си и я изгледа, докато тя се отдалечаваше по пътеката.

Запита се дали е лесна за сваляне. Ако можеше да я омае, тя навярно щеше да му позволи да я обладае в тоалетната и да я чука прав.

Цяла минута Ослет се наслаждаваше на тази своя фантазия, но след това действителността се изправи пред него и той отпъди жената от мислите си. Дори да беше лесна, последиците винаги бяха неприятни. След това тя сигурно щеше да иска да седи до него — през целия път чак до Калифорния — и да споделя с него своите мисли и чувства, като се започнеше от любовта, съдбата и смъртта и се стигнеше до значението на диетичните храни. Ослет не даваше и пет пари за нейните мисли и чувства. Интересуваше го само онова, което тя можеше да направи. Не беше в настроение да се прави на някой много чувствителен тип от края на миналия век.

Когато стюардесата донесе уискито, той я попита какви видеокасети се намират на борда на самолета и тя му даде списък с четиридесет заглавия. Най-хубавият филм на всички времена фигурираше сред тях: Смъртоносно оръжие 3 . Дру Ослет не си спомняше вече колко пъти го бе гледал, но удоволствието му от филма изобщо не намаляваше с повторенията. Беше идеалният филм на века, защото нямаше кой знае колко сложна сюжетна линия, която да следваш, нито пък беше нужно зрителят да следи как героите се развиват и променят. Беше съставен от отделни серии, заредени само със суперекшън и трясъкът, който се разнасяше от екрана се равняваше на шума от състезания с фургони на добитък, съчетан с концерт на състава „Мегадет“.

Четири отделни монитора позволяваха да се прожектират четири различни филма за четирима пътника. Стюардесата пусна Смъртоносно оръжие 3 на екрана, намиращ се най-близо до Ослет и му подаде слушалките. Той ги сложи на главата си, увеличи звука до възможния максимум, облегна се назад и се ухили.

По-късно, когато вече бе изпил уискито си, Ослет се унесе в дрямка, докато Дени Глоувър и Мел Гибсън крещяха нещо неразбираемо един на друг, вилнееха пожари, трещяха картечници, избухваха бомби, а музиката гърмеше…

В понеделник през нощта те спаха в две съседни стаи с междинна врата, намиращи се в един мотел в Лагуна Бийч. Класата на хотелската база не беше нито пет, нито дори четири звезди, но стаите бяха чисти, а в баните и тоалетните имаше достатъчно на брой, нови и пухкави хавлиени кърпи. Празникът бе отминал, а до летния туристически сезон имаше още много време. Ето защо половината от стаите на мотела бяха празни и, макар че беше недалеч от тихоокеанската магистрала, мястото бе тихо.

Случилото се през деня вече оказваше своето въздействие. Пейджи се чувстваше така, сякаш не бе спала цяла седмица. Дори леко изтърбушения и неравен дюшек й се струваше като легло от пухкави облаци, в което можеха да спят само богове и богини.

За вечеря хапнаха пица в стаята. Марти излезе навън, за да купи храната. Донесе също и салата и плодова торта с дебел слой карамел от близкия ресторант.

Връщайки се с храната, блед и с хлътнали очи, той трескаво се втурна в стаята, като едва успяваше да придържа кутиите. Отначало Пейджи помисли, че Марти е видял двойника си някъде наблизо, но после разбра, че той е очаквал или да не ги намери в стаята, или да ги намери, но… мъртви.

Външните врати и на двете стаи имаха здрави резета със секретни брави и предпазни вериги. Те ги заключиха, пуснаха резетата, сложиха веригите, както и по един тежък стол, който да подпира бравата на всяка врата отдолу.

Нито Пейджи, нито Марти можеха да си представят как Другият би могъл да се добере до тях. Така или иначе, те подпряха бравите на вратите със столовете. Подпряха ги здраво.

Невероятно, но въпреки изживяния ужас, децата драговолно се оставиха да бъдат убедени от баща си, че тази нощувка вън от дома е специално организирано развлечение за тях. Те не бяха свикнали да отсядат в мотели и затова всичко, като се започнеше от леглата, които можеха да вибрират, ако в процепа се пуснеше монета, и се стигнеше до безплатните пликове, листа за писма и ароматни сапунчета, беше изключително екзотично и забавно за тях и поглъщаше всичкото им внимание.