Дийн Кунц - Мистър Убийство

Особено интересно им се стори, че върху тоалетните чинии в двете тоалетни бяха прикрепени хартиени ленти, с надписи на три езика, уверяващи клиентите, че санитарният възел е хигиенизиран. От това Емили заключи, че някои клиенти сигурно са „истински прасета“, на които не им стига ума да се сетят, че трябва да почистят след себе си. Шарлът пък започна да си мисли дали тоалетните са били дезинфекцирани само със сапунен разтвор и лизол или бяха използвани и други по-специални средства като огнехвъргачки или радиация.

Марти бързо стигна до интелигентното заключение, че много по-екзотичните аромати на безалкохолните напитки от хотелските автомати, каквито те нямаха вкъщи, щяха също да ги очароват и да повдигнат духа им. Той им купи шоколадов шейк, „утринна роса“, искрящ гроздов сок, черешов нектар, „Мандаринова наслада“ и ананасов газиран сок. Четиримата се настаниха върху двете големи легла в едната стая и разположиха около себе си върху покривките на леглата и нощните шкафчета опаковки с храна и бутилки с разноцветни сокове. До края на вечерята Шарлът и Емили отпиваха от всяка напитка, което изнерви Пейджи.

Практиката й на консултант отдавна й бе показала, че децата са потенциално по-устойчиви от възрастните, когато ставаше въпрос за травма. Тази тяхна способност се проявяваше най-добре, когато децата живееха в здраво семейство, получаваха много нежност и любов и усещаха, че са почитани и обичани. Изведнъж тя се почувства горда, загдето нейните собствени дъщери се проявяваха като емоционално гъвкави и силни… И тогава, обхваната от някакво мимолетно суеверие, Пейджи почука с кокалчетата на пръстите си върху дървената табла на леглото, молейки мълчаливо Бог да не ги наказва — нея и децата — заради нейната гордост.

За най-голяма изненада на родителите си, щом се изкъпаха и сложиха пижамите си, щом легнаха на леглата в съседната стая, а завивките им бяха грижливо подпъхнати, Шарлът и Емили пожелаха Марти да спази часа са приказките и да продължи историята в стихове. Пейджи осъзнаваше, че между измислената поема и развоя на последните страшни събития в живота им се забелязва известна обезпокоителна, макар и случайна прилика. Тя бе сигурна, че Марти и момичетата също я забелязват. И все пак Марти изглеждаше така доволен от възможността да прочете собствените си стихове на своите деца, както те бяха нетърпеливи да ги чуят.

Той постави стола си в долния край и точно между двете легла. В бързината, с която прибраха багажа си, Марти все пак бе успял да си спомни за тетрадката, озаглавена: Приказки за Шарлът и Емили , със защипаното върху нея фенерче за четене. Той седна и вдигна тетрадката пред очите си.

Ловната пушка беше на пода, от едната му страна.

Пистолетът беше върху нощното шкафче, откъдето Пейджи можеше да го грабне за секунда.

Марти изчака тишината да се превърне в нетърпеливо очакване.

Картината много приличаше на онази, която Пейджи бе наблюдавала безброй пъти в детската стая в дома им. Имаше само две различия: огромните легла правеха Шарлът и Емили да изглеждат по-малки — като герои от някоя детска приказка — бездомни мъничета, промъкнали се в замъка на великана, за да похапнат от неговата овесена каша и да полудуват из стаите на великанския палат. Другата разлика беше, че светлината идваше не само от фенерчето за четене, защипано за тетрадката. Лампата върху нощното шкафче също светеше и щеше да остане така през цялата нощ — единствено по този начин момичетата бяха признали страха си.

Изненадана от собственото си нетърпение и от насладата, с която очакваше да чуе продължението на поемата, Пейджи седна в долния край на леглото на Емили.

Тя се чудеше кое прави приказките така желани за хората — почти като храната и водата — и кое караше хората да ги желаят повече в тежки моменти, отколкото в добри. Киното не е имало никога толкова много почитатели, както в годините на най-тежката криза. Продажбата на книги често се покачваше в години на глад и инфлация. Това не бе само нужда хората да се развлекат малко и да забравят грижите и тревогите си. Беше нещо по-дълбоко и по-загадъчно.

Когато стаята притихна в очакване и мигът за четене настъпи, Марти започна. Тъй като Шарлът и Емили настояха да им бъде прочетено всичко, което вече бяха чули в събота и неделя вечер, той зачете отначало и стигна до момента, в който злият двойник на дядо Коледа се изправяше пред къщата Стилуотър, с намерение да разбие вратата и да влезе вътре.