Дийн Кунц - Мистър Убийство

В Сиатъл бе по-добре, отколкото в Оклахома Сити, макар че все още не можеше да се сравнява с Манхатън. За град имаше прекалено много небе и съвсем малко блъсканица. Истинско безобразие! В сравнение с други места, улиците му бяха толкова тихи, а хората така необяснимо… спокойни . Човек би си помислил, че жителите на Сиатъл не знаеха какво ги очаква. Очакваше ги онова, което очакваше и всички други — рано или късно те също щяха да умрат.

Вчера в два часа следобед той и Клокър чакаха на летището в Сиатъл. Беше неделя и Алфи трябваше да пристигне от Канзас Сити, Мисури. Боингът кацна с осемнадесет минути закъснение, но Алфи го нямаше.

Ослет управляваше Алфи вече година и два месеца (това бе и целият период на работа от страна на Алфи) и нищо подобно не се бе случвало преди. Алфи неизменно се появяваше точно, където трябваше, отиваше точно там, където го изпращаха, винаги изпълняваше задачата, която му поставяха и беше точен като японски кондуктор. Точен до вчерашния инцидент.

Ослет и Клокър не изпаднаха веднага в паника. Възможно беше да се е случило нещо необичайно (някакво пътно произшествие), което бе забавило Алфи по пътя му към летището и той бе изпуснал самолета си.

Разбира се, в мига, в който Алфи се отклонеше от програмата си, една „вътреклетъчна команда“, имплантирана дълбоко в подсъзнанието, трябваше да задейства и да го накара да се обади във Филаделфия, за да докладва изменението в програмата. Но точно това им беше лошото на вътреклетъчните команди: понякога те бяха толкова дълбоко вкарани в съзнанието на субекта, че си оставаха там и не излизаха на повърхността.

Докато Ослет и Клокър чакаха на летището в Сиатъл, за да разберат дали тяхното момче няма да пристигне с някой по-късен полет, един таен служител на Мрежата отиде до мотела в Канзас Сити, където бе отседнал преди това Алфи, за да провери дали не е там. От Мрежата се тревожеха, че тяхното момче навярно е захвърлило на боклука цялата си програма и обучение, както ставаше с информацията, съхранена в компютъра, щом се счупеше хард дискът, в който случай бедният глупчо сигурно все още бе в стаята си в състояние на дълбока апатия. Обаче Алфи не беше в мотела.

Нямаше го и в следващия самолет от Канзас Сити за Сиатъл. С частния самолет на един от привържениците на Мрежата Ослет и Клокър излетяха от Сиатъл. Когато в неделя вечерта пристигнаха в Канзас Сити, изоставената от Алфи кола под наем бе вече намерена в един жилищен квартал в Топека, на около час път в западна посока. Вече не можеха да се залъгват и трябваше да погледнат истината в очите — трябваше да се справят с едно лошо момче. Алфи се беше развилнял.

Разбира се, невъзможно беше Алфи да се разбеснее. Можеше да изпадне в състояние на апатия — да. Но да побеснее — не! Всеки, който добре познаваше програмата му, бе дълбоко убеден в това. Всички бяха така уверени — както екипажа на „Титаник“, преди да се целуне с айсберга.

Тъй като имаха възможност да слушат полицейските съобщения в Канзас Сити и другаде, в Мрежата знаеха, че Алфи е убил двете набелязани жертви, докато са спали някъде между полунощ в събота и един часа в неделя. Дотогава той се бе движил като по часовник.

След това не можеха да кажат какво се бе случило. Трябваше да допуснат, че нещо в Алфи бе превъртяло и някъде около един часа в неделя сутринта — средно континентално време — той бе избягал, което означаваше, че след три часа се изпълваха точно две денонощия, откакто Алфи бе неуправляем.

„Би ли могъл да стигне с кола до Калифорния като кара в продължение на четиридесет… или осемдесет часа?“, чудеше се Ослет, докато Клокър свиваше по локалното платно, водещо към летището на Оклахома Сити.

Те вярваха, че Алфи се намира някъде в кола, защото в жилищния квартал, където беше изоставена наетата кола, бе открадната някаква хонда.

От Канзас Сити до Лос Анжелос Алфи трябваше да измине около две хиляди и осемстотин километра. Можеше да измине това разстояние за много по-малко от четиридесет и осем часа, ако беше решен само да кара, без да спи. Той можеше да издържи три-четири нощи без сън и бе решителен и упорит като някой политик, преследващ всеки заплашващ да се изплъзне долар.

В неделя през нощта Ослет и Клокър заминаха за Топека — трябваше да разгледат изоставената кола под наем. Надяваха се да разберат нещо за техния опак убиец.

Поради това, че Алфи бе достатъчно умен, за да не използва кредитните карти, с които го бяха снабдили (по тях можеха лесно да го открият) и тъй като притежаваше отлични умения необходими за извършването на въоръжен грабеж, те използваха някои от тайните служители на Мрежата, за да получат достъп и да прегледат компютърните данни в полицията на Топека. Откриха, че един малък магазин за хранителни стоки бе ограбен вероятно от няколко неизвестни лица някъде към четири часа сутринта в неделя. Служителят бе застрелян с един куршум в главата. Раната била смъртоносна, а по изстреляната гилза се установило, че убиецът е използвал девет милиметрово оръжие. Оръжието на Алфи беше „Хеклер и Кох“ П7 — девет милиметров парабел.