Дийн Кунц - Мистър Убийство

Сега, свит като зародиш върху задната седалка на буика, той бе с временно нарушено зрение на едното око, прорязан и пронизан от куршуми, слаб и уморен, победен за момента, ала това не го отчайваше. Той има още едно предимство, освен приказните, целебни сили на могъщия си организъм, невероятната си енергичност, издръжливост и обстойните си познания за техниката на убийство. Еднакво важна с всичко изброено дотук беше онази мъдрост, която убиецът бе придобил от екраните, както на обществените, така и на частните киносалони. Точно тя щеше да осигури неговата крайна победа. Той познаваше онези велики тайни, които великите мъже съхраняват в тайни скривалища. Това са неща, от които жените истински се нуждаят макар и да не го осъзнават, неща, които и децата искат, въпреки че не смеят да говорят за тях. Убиецът разбира, че жена му и дъщерите му желаят и копнеят за спартанска дисциплина, физическо насилие, сексуално подчинение и дори унижение. При първа възможност той ще задоволи най-дълбоките им и най-примитивни копнежи, което техния толерантен, но фалшив баща и съпруг явно не е в състояние да направи. И заедно те ще бъдат едно семейство, в което ще цари хармония и любов, ще споделят една съдба, свързани здраво винаги от тази едничка мъдрост и сила и чрез всеотдайните си сърца.

Убиецът се унася в дълбок, изцерителен сън, уверен, че след няколко часа ще се събуди в отлично здравословно състояние и по-силен от всякога.

На метър-два от него, в багажника на колата лежи мъртвият човек, някогашният собственик на буика — студен, вкочанен и без светли перспективи пред себе си.

Колко е хубаво да си специален, да си нужен, да имаш своя съдба!

Веднага щом оставиха зад гърба си отбивката, където двойката мъртви пенсионери, лежеше, потънала във вечен покой, в уютната, малка трапезария на подвижната си къща, автомобилът с неразгадаемия Карл Клокър на волана пое по М-40 23 23 Междущатска магистрала. — Б.пр. към Оклахома Сити. Дру Ослет вдигна слушалката на служебния телефон с магнитноклетъчно устройство и позвъни в щаба, намиращ се в Ню Йорк Сити. Той докладва за развоя на събитията и поиска указания за действие.

Все пак телефонът, който Дру използваше, не се намираше в магазините за хиляда и една стоки и обикновеният гражданин не можеше да си го купи. Той предлагаше възможности, с каквито другите телефони не разполагаха.

Апаратът бе включен чрез електрическата запалка към арматурното табло, както всички останали магнитноклетъчни изобретения; за разлика от тях обаче той можеше да работи буквално във всяка точка от земното кълбо, а не само върху територията на щата или района, в който се използваше. Също като електронната карта СУСП, телефонът имаше директна сателитна връзка и можеше безпрепятствено да се свърже с поне деветдесет процента от комуникационните сателити в орбита, минавайки през техните контролни станции на земята, можеше да се включва в най-съвършените подслушватели и охраняващи системи, да се свърже с всеки телефон, който пожелаеше, без да бъде регистрирано обаждането. Използваната телефонна компания никога нямаше да издаде сметка за разговора на Ослет с Ню Йорк, защото тя изобщо нямаше да знае, че такъв разговор е бил проведен през съответната им телефонна централа.