Дийн Кунц - Мистър Убийство

Най-свещената от всички истини обаче той научи не в някой тъмен киносалон или пред екрана в някой хотел, където човек плаща, за да види в стаята си някой избран от него филм. Това зашеметяващо прозрение го споходи не другаде, а в частния киносалон на един мъж, когото той по задължение трябваше да убие.

Обектът му беше американския сенатор. Едно от изискванията при осъществяването на кончината му беше тя да изглежда като самоубийство.

Трябваше да влезе в къщата на сенатора във време, през което се знаеше, че той е сам — една късна вечер. Имаше ключ, за да не оставя следи от насилствено влизане.

След като се вмъкна в дома на сенатора, убиецът го откри седнал в частния си осем местен киносалон, разполагащ с висококачествена звуковъзпроизвеждаща техника и прожекционна апаратура, която можеше да прожектира телевизионни, видео– и лазерни изображения върху екран почти три на два места. Залата нямаше прозорци и беше цялата в плюш. Имаше дори един старинен автомат за кока-кола, за който убиецът по-късно научи, че пуска напитката в традиционните стъклени шишета от по двеста и петдесет грама. Имаше и машина за шоколадови десерти: млечни шоколади, сладкиши с ядки, със стафиди и други лакомства, каквито обикновено се консумираха в кината.

Тъй като при влизането му във филма се чуваше някаква музика, убиецът успя лесно да се промъкне зад сенатора и да затисне носа и устата му с марля, потопена с хлороформ, която бе измъкнал от найлонов плик само секунда преди това. Той пренесе политическия мъж горе, където имаше голяма, луксозна и пищно украсена баня, съблече го и леко го пусна в покритата с римски плочки вана, пълна с топла вода, като периодически поднасяше марлята с хлороформа, за да го държи в безсъзнание. С помощта на бръснач той сряза дълбоко вената на дясната му китка (сенаторът беше левак и естествено би използвал лявата си ръка, за да направи първото срязване) и пусна десницата му във водата. Дланта му веднага побеля поради бързото обезкървяване. Преди да пусне и бръснача във ваната, убиецът мина с него по вените на лявата му китка, но не я нарани дълбоко, защото, срязвайки вените и сухожилията на дясната си ръка, сенаторът не би могъл да държи здраво бръснача.

Седнал на ръба на ваната, поднасяйки марлята към устата и носа на сенатора всеки път, когато той простенваше или се канеше да се събуди, убиецът с благодарност споделяше този свещен ритуал на смъртта. Когато беше вече единственият жив в стаята, той благодари на покойника за това, че му бе дал възможност да изпита едно толкова интимно преживяване.

При друг случай би излязъл веднага от къщата, но онова, което бе видял на екрана, го върна отново в киносалона на първия етаж. И преди беше гледал порнографски филми в кината за възрастни в най-различни градове. От тях знаеше за разнообразните пози и техники в секса. Но порнографията, която видя върху екрана на този частен киносалон, беше съвсем различна от всичко видяно дотогава, защото сексуалните актове този път включваха употребата на вериги, белезници, кожени бичове, колани с метални шипове, както и други инструменти за нанасяне на телесни рани и мъчения. Невероятно, но красивите жени на екрана изглежда се възбуждаха от бруталността. Колкото по-грубо се отнасяха към тях, толкова по-буйно се отдаваха те на чувствената наслада. Всъщност жените дори молеха за още по-грубо и брутално отношение, молеха да бъдат малтретирани още по-садистично.

Той се настани в стола, от който бе измъкнал сенатора преди това, и се загледа в екрана, потънал в екстаз и попиващ всичко, което се разиграваше върху него.

Когато касетата свърши, някакво автоматично устройство за избор на нови касети откри едно доста голямо помещение (то бе хитро скрито зад облицованата с дърво стена), в което имаше огромно количество касети от същия вид. Убиецът успя да види още по-зашеметяващи филми показващи деца в сексуални отношения с възрастни. Дъщери и бащи. Майки и синове. Братя и сестри. Сестри и сестри. Убиецът прекара цели часове в киносалона, изпаднал в транс, почти докато се съмна.

Поглъщаше.

Попиваше всичко. Всичко.

Мъртвецът във ваната навярно бе много мъдър приживе, за да стигне до поста на изтъкнат американски сенатор и политически лидер. Следователно, съвсем нормално беше личната му видеотека да съдържа най-различни материали от всякакъв вид, олицетворяващи интелектуалните и морални възгледи на покойника, както и философските му убеждения, които бяха твърде сложни и ексцентрични за средния кинолюбител, посещаваш, обществените кина. Какъв късмет за убиеца, че бе открил сенатора в частната му прожекционна зала, а не в кухнята, приготвящ нещо за хапване или с книга в леглото. Иначе никога не би му се открила такава възможност — да попие интелектуалното и духовно богатство, скрито в тайния килер на великия мъж.