Дийн Кунц - Мистър Убийство

Скъпите „жилища с градинка“ представляват комплекс, обхващащ десетина или повече огромни сгради, във всяка от които се помещават десет или дванадесет апартамента. Комплексът много прилича на парк, изпъстрен тук-там, с малки, сенчести горички.

Улиците в комплекса се вият като серпентини. Жителите на този квартал са осигурени с общински беседки, подобни на навеси, сковани от много здрав дървен материал, които имаха само задна стена и покрив и осем или десет реда от пейки във всяка една от тях. Колоните, подпиращи покривите, бяха обвити с бугенвилия, придавайки по този начин известно изящество на обстановката, макар че нощем ярките цветове биват обезличени и обезцветени от синята, сякаш избеляваща светлина на живачните лампи на охраняващите инсталации.

Из целия квартал има открити паркинги, където белите тротоари са изрисувани с големи, червени букви: ПАРКИРАНЕ САМО ЗА ПРИХОДЯЩИ!

В една закътана и задънена уличка убиецът намира място, където да пренощува. И шестте участъка за коли са свободни. Последният е закрит от едната страна с метър и половина висок олеандров храст. Той влиза на заден ход в уличката и паркира колата плътно до олеандъра, който скрива огънатата врата.

Случайно изникнало акациево дръвче затулва с листатите си вейки светлината на уличната лампа. Буикът почти изцяло е скрит в тъмнината. Докато се развидели полицаите ще минат оттук най-много един-два пъти. Пък и когато го сторят, те няма да проверяват регистрационните номера, а само ще оглеждат наоколо за някакви признаци, показващи, че в момента някъде се извършва взлом, кражба или някакво друго престъпление.

Той изгасва фаровете и двигателя, събира на едно място остатъка от бонбони и шоколадови десерти и излиза от колата, като отръсква парчетата стъкло, задържали се по дрехите му.

Вече не вали.

Въздухът е хладен и свеж.

Нощта си мълчи… не се обажда. Тишината се нарушава само от периодичното „клик-клок“ на стичащите се от клоните дъждовни капки.

Убиецът сяда на задната седалка и тихо затваря вратата. Тук няма да може удобно да спи, но той е имал и по-тежки случаи. Ляга настрани като зародиш, придърпвайки колене към гърдите си, и се завива само с големия черен шлифер. Около него вместо пъпната връв се търкалят единствено шоколадови десерти.

Докато чака сънят да го обори, убиецът отново мисли за дъщерите си и тяхната измяна.

Той неизбежно се пита дали момичетата не предпочитат другия баща пред него, фалшивия пред истинския. Тази вероятност е ужасна. Ако е истина, то тя означава, че онези, които обича най-много, не са невинни жертви каквато е той, а активни участници във византийския заговор срещу него.

Навярно фалшивият им баща е много толерантен с тях. Позволява им да ядат, каквото си искат. Оставя ги да си лягат толкова късно, колкото пожелаят.

Всички деца са анархисти по природа. Те имат нужда от правила и стандарти на поведение, иначе като пораснат стават буйни и пропаднали типове.

Когато убие омразния, фалшив баща и си възвърне семейството, той ще установи правила за всичко и строго ще следи за тяхното спазване. Лошото поведение незабавно ще бъде наказвано. Болката е най-добрият урок в живота, а убиецът е най-добър, когато трябва да приложи болка. В семейство Стилуотър редът ще бъде възстановен и децата му няма да правят нищо, без предварително трезво да съобразят валидните правила.

Отначало, разбира се, те ще го мразят за това, че ще бъде толкова строг и безкомпромисен и няма да могат да разберат, че той ще действа с оглед техните интереси.

Обаче всяка сълза, която неговите наказания изтръгнат от очите на момичетата, ще бъде така сладка за него. Всеки болезнен вопъл ще бъде радостна музика. Ще бъде неумолим с тях, защото знае, че след време дъщерите му ще разберат следното: той ще им налага контрол, защото ги обича. А те на свой ред ще го обичат заради строгите бащински грижи. Ще го обожават заради това, че той ще наложи дисциплината, от която те се нуждаят, тайно желаят, но на която вътрешно се противят.

Пейджи също ще трябва да бъде дисциплинирана. Той разбира какви могат да бъдат нуждите на една жена. Убиецът си спомни един филм с Ким Бейсинджър, в който сексът и желанието за дисциплина са неразривно свързани. Той предвкусва бъдещите инструкции за Пейджи с особено удоволствие.

От деня, в който неговата работа, семейство и спомени му бяха откраднати (а това може да е станало преди една или дори преди десет години), той бе живял чрез филмите. Приключенията, които е изживял и горчивите уроци, които е научил в безбройните тъмни киносалони са за него така истински, както седалката, върху която е легнал и шоколада разтопяващ се върху езика му. Той си спомня как прави любов с Шерън Стоун и Глен Клоус — от тях научава за сексуалната маниакалност и невярната природа на всички жени. Спомня си удоволствието от буйния секс с Голди Хон, екстазът с Мишел Пфайфър, възбуждащата стръвна настойчивост на Елън Баркин, когато той неправилно я подозираше в убийство, но все пак я притисна към стената в стаята си и така или иначе проникна в нея. Джон Уейн, Клинт Истууд, Грегъри Пек и още толкова други мъже го бяха взимали под крилото си, научавайки го да бъде смел и решителен. Убиецът разбира, че смъртта е тайнство и то безкрайно сложно — научил е толкова много и противоречиви неща за нея. Тим Робинс му е показал, че животът след смъртта е само една илюзия, а Патрик Суейзи му разкрива, че отвъдният живот и изобщо отвъдното е толкова приятно и истинско място, както би могло да бъде всяко кътче на земята, а хората, които обичаш като Деми Мур се срещат с тебе там, след като си заминат от този свят. Обаче от Фреди Крюгер научава, че отвъдното е един мрачен кошмар, от който можеш да се измъкнеш само, за да започнеш своето кърваво и свирепо отмъщение. Когато Дебора Уингър умира от рак и оставя Шърли Маклейн да скърби, той е неутешим в продължение на няколко дни, но после изведнъж отново я вижда жива — по-млада и по-красива от всеки друг път, превъплътена в друго тяло, в което тя има нова съдба и нов живот с Ричард Гиър. Пол Нюман често го учи на някои мъдрости относно живота и смъртта, хазарта, покера, любовта и честта, поради което той го смята за своя най-важен наставник. Но такива са и Уилфърд Бримли, Джийн Хекман, грамадният и добродушен Едуърд Еснър, Робърт Редфорд, Джесика Генди. Често убиецът научава съвсем противоречиви неща от тези свои приятели, ала той е чувал някои от тях да казват, че всяко познание и убеждение си има своята стойност и че няма една истина. Ето защо той не се притеснява от противоречията, сред които живее.