Дийн Кунц - Панаирът

В осем часа, когато се прибра вкъщи, баща й беше в работилницата си. Майка и седеше на кухненската маса, прелистваше някакво списание, слушаше радио и се наливаше с водка и портокалов сок.

— Ако не си вечеряла, докато си била на работа — подхвърли майка й, — има студена пържола в хладилника.

— Благодаря — отвърна Ейми, — но не съм гладна. Ядох много на обяд.

— Както искаш — рече майка й и увеличи звука на радиото.

Ейми изтълкува това като приключване на разговора и се качи на горния етаж.

Прекара около час с Джоуи, поиграха руми, любимата му игра на карти. Момчето много се беше променило. Не беше предишният жизнерадостен Джоуи, откакто майка им го накара да изхвърли фигурките на чудовища и плакатите. Ейми, всячески се мъчеше да го разсмее и той наистина се смееше, но доброто му настроение й се струваше само привидно. Беше вътрешно напрегнат, а Ейми не обичаше да го вижда такъв, но не можеше да измисли начин да го разведри.

Когато по-късно се прибра в стаята си, Ейми застана гола пред стенното огледало. Огледа критично тялото си, опитвайки се да прецени дали наистина може да се мери с Лиз. Краката й бяха дълги и стройни, бедрата — стегнати. Хълбоците й бяха закръглени. Коремът не беше плосък, а леко вдлъбнат. Гърдите й не бяха едри като на Лиз, но съвсем не бяха малки, освен това бяха доста добре оформени, стегнати, с големи тъмни ареоли около зърната.

Тялото й бе създадено за секс, за привличане и задоволяване на мъжете. Тяло на куртизанка? Тяло на интимна компаньонка, както се изразяваше Лиз? Крака, бедра, хълбоци и гърди на курва? За това ли беше родена? За да се продава? Дали бъдещето й на проститутка е неизбежно? Беше ли й предопределено да прекара хиляди потни и лепкави нощи, мъкнейки се с напълно непознати по хотелски стаи?

Лиз казваше, че съзира поквара в очите на Ейми. Майка й твърдеше същото. За майка и тази поквареност беше чудовищно зло, което трябваше да бъде потиснато на всяка цена; но за Лиз това не бе нищо страшно, трябваше да му се отдадеш с готовност. Сигурно не съществуваха други двама души, толкова различни като майка й и Лиз, които да са напълно единодушни за онова, което виждат в очите на Ейми.

Момичето се втренчи в отражението си в огледалото, надничайки през прозорците на душата си. Но макар да гледаше много внимателно, не можа да види нищо друго, освен безличната ретина на две иначе доста хубави очи; не можа да съзре нито покварата на Ада, нито праведността на Рая.

Беше самотна, неудовлетворена и ужасно, ужасно объркана. Искаше, но не можеше да разбере сама себе си. Повече от всичко искаше да открие подходящата роля, за която бе родена, така че за първи път в живота си да не се чувства тревожна и не на място.

Ако надеждата й да отиде в колеж и мечтата й да стане художничка, бяха нереалистични, не искаше да прекара години наред в борба за нещо, което не й е писано да стане. И без това вече достатъчно борби бе водила през живота си.

Тя докосна гърдите си и зърната се втвърдиха мигновено, напрегнаха се, щръкнаха като върховете на мънички пръстчета. Да, това беше лошо нещо, греховно, също както казваше майка й, и все пак усещането беше толкова хубаво, толкова приятно…

Ако беше сигурна, че Господ ще я чуе, щеше да падне на колене и да Го помоли да й прати знамение, неоспорим свят знак, който да определи веднъж завинаги дали е добър, или лош човек. Но не смяташе, че Господ ще я чуе, след като бе постъпила така с бебето.

Мама твърдеше, че е лоша, че някаква тъмна сила се спотайва в нея, готова да се развихри, щом още малко отпусне юздите, с които би трябвало да я удържа. Или вече ги бе отпуснала? Мама казваше, че в нея е заложено злото. А всяка майка би трябвало със сигурност да знае какво е заложено у собствената й дъщеря.

Нали така?

Нали?

Преди да си легне, Джоуи отново преброи парите в касичката си. През изминалия месец бе добавил два долара и деветдесет и пет цента и сега имаше точно трийсет и два долара.

Запита се дали трябва да подкупи някого на панаира, за да му позволи да избяга заедно тях, когато напуснат града. Реши, че трябва да му останат поне двайсет долара, за да се изхранва, преди да започне да печели пари като панаирджия. Да чисти на слоновете и изобщо да върши всичко, с което би могло да се справи едно десетгодишно момче. Значи оставаха дванайсет долара, които можеше да даде като подкуп.

Дали щяха да стигнат?

Реши да помоли баща си да му даде два долара, за да отиде на кино в неделя. Но нямаше да изхарчи парите за кино. Щеше да отиде у Томи Кълп и да поиграе с него, а после да излъже, че е гледал филмите, ако баща му го попита, и да добави двата долара към фонда за бягството.