Дийн Кунц - Панаирът

— О, Лиз, не бих могла да направя това! За нищо на света.

— Направи го с Джери.

— Не за пари.

— Което беше глупаво.

— Както и да е, беше по-различно. Джери беше постоянният ми приятел.

— Какво толкова хубаво виждаш в постоянството? — попита Лиз. — Нима това имаше някакво значение за Джери. Заряза те на секундата, щом разбра, че си бременна. Не прояви нито деликатност, нито състрадание, нито лоялност, нито каквото и да било друго, което се очаква от приятел, и то постоянен. Гарантирам ти, че нито един от мъжете, които ще придружаваш във Вегас, няма да се държи с теб така унизително.

— С моя късмет, първият ми клиент сигурно ще се окаже маниакален убиец с касапски нож — рече Ейми.

— Не, не, не! Клиентите ти ще бъдат одобрявани от шефовете на хотела и на казиното. Ще ти изпращат само разни прахосници, хора на живота — богати лекари, адвокати, известни актьори, бизнесмени милионери… Ще получаваш само най-страхотните мъже.

— Може да ти се стори странно, но дори милионер може да се окаже маниакален убиец — настоя Ейми. — Рядко се случва. Но ти гарантирам, че не е невъзможно.

— Тогава ще носиш нож в чантата си — рече Лиз. — Ако започне да се държи гадно, първа ще го нападнеш.

— Имаш отговор за всичко, както виждам.

— Аз съм обикновено момиче от малкия стар Ройъл Сити, Охайо, но не съм глупачка.

— Все пак не смятам, че ще дойда с теб във Вегас в края на годината — отбеляза Ейми. — Ще мине много, много време, преди да съм готова да отида на истинска, спокойна любовна среща без секс. За известно време съм се отказала от мъжете.

— Глупости!

— Вярно е.

— Това лято наистина беше доста загазила. Но всичко ще мине и ще забравиш.

— Не, говоря сериозно.

— Нали миналата седмица ходи при лекаря, който ти препоръчах.

— Е, и какво от това?

— Получи рецепта за хапчета. Щеше ли да вземеш рецептата за хапчетата, ако наистина възнамеряваше да не погледнеш мъж?

— Ти ме предума да го направя.

— За твое добро.

— Иска ми се да не бях отишла при този лекар. Няма да имам нужда от хапчета или от каквото и да било, докато не завърша колежа. Ще седя със стиснати колене и ще бъда порядъчна.

— Как ли пък не! — подметна ехидно Лиз. — След две седмици, ще си просната по гръб, прикована от някое момче. Най-много след две седмици. Сигурна съм! Познавам те много добре и отзад, и отпред, от горе до долу, отвътре и отвън. Знаеш ли защо си ми толкова ясна? Защото си точно като мен. Ние сме съвсем еднакви. О, не външно, естествено. Но дълбоко в сърцето си, ти си също като мен, миличка. Ето защо ще се чувстваме прекрасно във Вегас. Ще бъде страхотно забавление.

Ричи Атърбъри влезе в заведението и приближи до масата им. Беше високо слабо момче, не особено красиво, но симпатично. Имаше гъста тъмна коса и носеше очила с рогови рамки.

— Здрасти, Лиз. Здрасти, Ейми.

— Здравей, Ричи — отвърна Ейми. — Имаш много хубава риза.

— Наистина ли мислиш така?

— Да. Много ми харесва.

— Благодаря — смутено каза Ричи и втренчи в Лиз големите си, изпълнени с преданост и любов очи. — Готова ли си да тръгваме към киното?

— Не мога да чакам нито минута — отвърна Лиз, изправи се и подхвърли на Ейми. — Отиваме в автокиното. Много подходящо място. — Тя се ухили похотливо. — Защото Ричи знае точно как да паркира навътре.

Ричи се изчерви, а Лиз се разсмя и добави:

— Единственият начин, по който бих могла да видя този филм, е ако поставят множество огледала, които да отразяват екрана върху тавана на колата.

— Лиз, ти си ужасна — рече Ейми.

— Мислиш ли, че съм ужасна? — обърна се приятелката й към Ричи.

— Мисля, че си страхотна! — отвърна влюбено Ричи и се осмели да я прегърне през кръста. Все още изглеждаше стеснителен и плах, макара Лиз добре да го бе запознала със секса и наркотиците.

— Виждаш ли? — обърна се момичето към Ейми. — Той смята, че съм страхотна, а е геният на класа, така че какво знаеш ти?

Ейми неволно се усмихна.

— Слушай — добави Лиз, — когато си готова отново да започнеш да живееш, когато ти омръзне да се правиш на сестра Праведност, обади ми се. Ще ти намеря някой. Ще излезем четиримата заедно.

Ейми проследи с поглед как Лиз и Ричи излизат и се качват в жълтата тойота. Лиз се настани зад волана. Потегли рязко с изсвирване на гумите и накара всички в „Свърталището“ да извърнат глави към прозореца.

След като напусна „Свърталището“ в седем и двайсет, Ейми не се прибра веднага вкъщи. Разхожда се безцелно повече от час, без да поглежда витрините, покрай които минаваше, без да забелязва къщите, без да се наслаждава на безоблачната, пролетна вечер. Просто вървеше и мислеше за бъдещето.