Дийн Кунц - Панаирът

— Мамо, не говори така с мен!

— Говоря ти така, както заслужаваш! Как може момиче с подобно държание да очаква да разговарят с него по-различно?

— Моля те…

— Тръгвай! — нареди майка й. — Измий се. Аз ще се обадя на лекаря.

Объркана от неочаквания обрат на събитията, изпълнена със съмнения относно здравия разсъдък на майка си и разстроена от увереността й, че бебето ще бъде урод, Ейми се качи на горния етаж. Влезе в банята и изми лицето си. Очите и бяха зачервени от плача.

Прибра се в стаята си и извади от гардероба чиста пола и блуза. Съблече мокрите от пот, измачкани и разкъсани дрехи. Остана за момент пред стенното огледало по сутиен и чорапогащник, втренчена в корема си.

Защо мама бе толкова уверена, че бебето ми ще бъде уродливо, обезпокоено се питаше Ейми. Откъде може да знае със сигурност? Дали защото мисли, че съм зла и заслужавам уродливо бебе — знак за простосмъртните, че съм една от невестите на Дявола? Това е отвратително! Подобен начин на мислене е извратен. Това е нелепо, налудничаво и нечестно. Аз не съм лош човек. Направих грешки. Признавам. Направих твърде много грешки, като се има предвид възрастта ми, но не съм зла, по дяволите! Не съм зла.

А дали е така?

Втренчи се в очите на отражението си в огледалото.

Така ли е?

Все още треперейки, тя се облече за предстоящото посещение при гинеколога.

В неделя безкрайната редица камиони, композирани като влак, пристигна в Клиърфийлд, Пенсилвания, а в понеделник и от двете страни на централната алея вече се редяха постройки, издигнати с военна експедитивност. Големият Американски Пътуваш, Панаир обявяваше откриването си в понеделник в четири часа следобед, което означаваше, че по това време всеки атракцион — от най-малкия бар за правостоящи до най-сложното за сглобяване и изпълнение забавно съоръжение — трябваше да отвори врати.

Трите атракциона, собственост на Конрад Стрейкър, включително и Къщата на ужасите, бяха устроили засада и очакваха появата на „плячката“, казано на панаирджийски жаргон, в понеделник в три часа следобед. Беше безоблачен топъл ден. Вечерта щеше да бъде прохладна. Панаирджиите го наричаха „печелившо време“. Макар петък и събота да бяха по правило най-доходоносните дни, плячка имаше и в прохладните вечери в началото на панаирната седмица.

Разполагайки с час свободно време, преди вратите на панаира да се отворят за посетители, Конрад изпълни ритуала, който изпълняваше всеки първи следобед при пристигането на ново място. Излезе от Къщата на ужасите и се отправи към съседния атракцион — шоуто на Янси Барнет „Прищевки на природата“. Някои панаирджии смятаха името за обидно, но то привличаше плячка много по-силно, отколкото медът някога е привличал мухите. Пред шатрата бе опънат огромен илюстриран надпис: „ЧУДАТИ ЧОВЕШКИ СЪЗДАНИЯ“.

Янси бе стриктен не по-малко от Конрад и с изключение на участниците, които щяха да пристигнат точно навреме, всичко в шатрата му бе готово много преди часа на откриването. Това бе особено похвално, като се има предвид, че Янси Барнет и някои от чудатите му колеги винаги играеха покер в неделя през нощта до малките часове на понеделника. Придружаваха играта с неимоверни количества студена бира и уиски, смесени в убийствен коктейл.

Шатрата беше доста голяма, разделена на четири дълги помещения и оградена с въже пътека, която се виеше между тях. Във всяко помещение имаше две или три отделения, във всяко отделение — платформа, а на платформата — стол. Зад всеки стол, по цялата дължина на отделението бе окачен голям, майсторски изписан цветен надпис, които обясняваше удивителното и невероятно създание, което посетителят зяпаше глуповато с интерес и страхопочитание. С едно-единствено изключение всички тези удивителни и невероятни създания бяха живи човешки изроди, най-често нормален ум и душевност в плен на уродливо тяло: най-дебелата жена в света, триокият човек-алигатор, човекът с три ръце и три крака, брадатата жена и (както викаше човекът пред шатрата по двайсет или трийсет пъти на всеки час) още много чудати обекти, надхвърлящи границите на нормалното човешко въображение.

Само една от чудатостите не бе живо същество. Намираше се в центъра на шатрата, по средата на виещата се пътека, в най-тясното от всички отделения. Онова, което бе обект на постоянен интерес, бе поставено в много голям, правен по поръчка стъклен, буркан, пълен с разтвор на формалдехид; бурканът бе поставен направо върху платформата и ефектно осветен отгоре и отзад.