Дийн Кунц - Панаирът

Часовникът глухо и методично тиктакаше.

Тишината ужасяваше Ейми като безкрайния миг, когато сърцето е прескочило удар и човек чака следващия, като неизбежно се пита дали този жизненоважен мускул в гърдите му никога вече няма да се разпусне, или пък свие.

Когато най-сетне майка й заговори, Ейми неволно подскочи.

— Стани — хладно заповяда жената. — Иди горе и си измий лицето. Среши се.

— Да, мамо.

Двете се изправиха.

Краката на Ейми се подкосиха. Полата й беше смачкана; тя я подръпна надолу, с треперещи ръце приглади гънките.

— Преоблечи се в чисти дрехи — безизразно нареди майка й.

— Да, мамо.

— Ще се обадя на доктор Спранглър да проверя дали може да ни приеме днес. Ще отидем веднага, ако е свободен.

— Доктор Спранглър? — объркано попита Ейми.

— Трябва да ти бъде направен тест за бременност, разбира се. Съществуват и други причини, поради които може да нямаш менструация. Не можем да бъдем напълно сигурни, докато не видим резултатите от теста.

— Сигурна съм, мамо — с треперещ глас промълви Ейми. — Зная, че ще имам бебе.

— Ако тестът е положителен — отвърна майка й, — тогава ще вземем нужните мерки и ще се погрижим за нещата колкото е възможно по-скоро.

Ейми не можа да повярва на ушите си. Дали не бе само намек?

— Да се погрижим за нещата ли… — повтори тя.

— Ще направиш аборт както искаш — рече майка й и гневно я изгледа. Никога нямаше да й прости.

— Не говориш сериозно…

— Напротив! Трябва да направиш аборт. Това е единственото възможно разрешение.

Ейми едва не изплака от облекчение. Ала в същото време бе обзета от страх, че майка й ще я накара да плати ужасна цена за това смайващо развитие на нещата.

— Но… абортът… не е ли грях? — попита Ейми, като се опитваше да проумее доводите на майка си.

— Не можем да кажем на баща ти. Всичко трябва да се запази в тайна от него. Той няма да се съгласи.

— Но… аз мислех, че ти също няма да се съгласиш — объркано промълви Ейми.

— Не съм съгласна — рязко отвърна майка й. Гласът й вече не бе тъй безизразен. — Абортът е убийство. Смъртен грях! Не одобрявам извършването му. Но докато се налага да живееш в тази къща, няма да позволя нещо такова да виси като дамоклев меч над главата ми. Просто няма да го позволя. Няма да живея в постоянен страх какво може да се появи от утробата ти. Няма да преживея отново този ужас.

— Мамо, не разбирам… Говориш така, сякаш знаеш със сигурност, че бебето ще бъде уродливо или нещо такова.

Двете се втренчиха една в друга и Ейми зърна в тъмните очи на майка си гняв и укор. Но също така и страх — вцепеняващ страх, който се предаде на Ейми и я накара да потръпне от студ.

— Някой ден — рече майка й, — когато му дойдеше времето, щях да ти разкажа.

— Какво да ми разкажеш?

— Някой ден, когато щеше да си готова да се омъжиш, когато щеше да си порядъчно сгодена, щях да ти обясня защо никога не трябва да имаш деца. Но ти не можа да дочакаш подходящия момент, нали? О, не! Не и ти. Ти трябваше тайно да се отдадеш. Трябваше да вдигнеш полата си при първия удобен случай. Да се хвърлиш на врата на някакъв гимназист, макар че самата си почти дете. Трябваше да прелюбодействаш на задната седалка на колата като евтина малка мръсница, като отвратително прасе… И може би сега то е в теб и расте!

— За какво говориш? — попита Ейми, чудейки се дали майка й не е напълно откачила.

— Няма да постигна нищо, ако ти кажа — отвърна майка й. — Ти изобщо няма да ме слушаш. Вероятно дори би се зарадвала на такова дете. Би го прегръщала, както го прегръщаше той… Непрестанно ти повтарях, че в теб се таи злото. Казвах ти, че трябва да бъдеш нащрек. Но сега си му отпуснала юздите и тъмната сила се е освободила, твоята зла половина. Освободила си злото в теб и рано или късно, по един или друг начин, ти ще родиш дете; ще дадеш живот на едно от онези същества и така ще доведеш злото на този свят, без значение какво ти говоря, без значение колко се моля, дори заедно с теб… Но не ще позволя да го направиш в тази къща! Няма да се случи тук. Ще се погрижа за това. Ще отидем при доктор Спранглър и той ще извърши аборта. И товара за този смъртен грях ще легне изцяло на твоите рамене, а не на моите. Разбра ли?

Ейми кимна.

— Това няма значение за теб, нали? — злобно попита майка й. — Един грях в повече е без значение за теб, така ли е? Защото и без това вече си обречена да гинеш в Ада, нали?

— Не. Не, мамо, недей…

— Да, така е. Обречена си да станеш една от невестите на Дявола, една от неговите помощници, нали? Сега разбирам. Ясно ми е. Всичките ми усилия са били напразни. Ти не можеш да бъдеш спасена. Така че какво е един грях в повече за теб? Нищо. Още един грях е нищо за теб. Шега работа…