Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

— Къде е Адела — простена тя.

— Точно това от вас искам да узная — каза Майк строго. — Къде е тя?

Стела безпомощно поклати глава. Тя не беше в състояние да говори и падна в безсъзнание.

Майк я остави и тръгна нататък. Той тичаше от стая в стая, но никъде нямаше следа от Адела, нито от бруталния Пене. Детективът наново претърси библиотеката, влезе в малкия салон, където беше сложена маса с прибори за двама души. Покривката на масата беше накапана с вино. Една чаша беше полупразна. Но двамата, за които беше приготвена масата, не се виждаха.

Майк беше обхванат от пълно напрежение. Мислите му бяха съсредоточени само към един въпрос, разрешаването на който за него беше по-важно от самия му живот. Изведнъж той чу шум откъм килията на Баг. Майк се обърна, в отвора се показа страшната фигура на маймуната. От рамото й течеше кръв и падаше надолу. В големите си ръце държеше куп парцали. Майк се взря по-добре и пред очите му притъмня. Разкъсания и изцапан с кръв парцал, който Баг държеше, беше блузата на Адела Лимингтон.

За миг Баг се втренчи в Майк, когото позна, че е неприятел. Маймуната изпусна блузата и тракайки със зъби се върна в килията си. Три изстрела Ът револвера на Майк екнаха и Баг внезапно изчезна. Вратата се затвори безшумно след него.

Хебуорд беше видял сцената. Той се притече на помощ и вдигна дрехата, която маймуната изпусна.

— Това е нейната дреха — извика той и ужасна мисъл му мина през главата.

Майк отвори клетката на Баг и с револвер в ръка се вмъкна вътре. Хебуорд не се реши да го последва и остана вцепенен като статуя в очакване появяването на Майк.

— Вътре няма никой — каза Майк.

— Никой! — извика Хебуорд с шепот. — Слава Богу!

— Баг е избягал. Струва ми се, че го ударих. Ето следи от кръв. Възможно е да не са от моя изстрел. Преди това той е бил ранен — при тези думи Майк посочи кървавите петна по пода. — Последният път, когато го видях, той нямаше тази рана.

— Вие по-рано виждали ли сте го?

Майк кимна.

Къде можеше да бъде Адела? Това беше най-важният въпрос и изместваше на заден план всички останали неща. Къде беше баронът? Защо външната врата беше оставена отворена? Никой от служителите на Пене не можеше да даде никакви сведения, а Майк чувствуваше, че те казват истината. Само Грегори, момичето и голямата маймуна знаеха, освен ако…

Майк се качи горе, където беше оставил един детектив да се грижи за Стела Мендоза.

— Тя втори път припада — каза полицаят. — Извика веднъж „застреляй го, Адела“ и падна.

— Значи тя ги е видяла! — извика Майк.

Един от полицаите, който наблюдаваше къщата отвън, съобщи, че е видял една тъмна фигура да се катери по стената и след това изчезнала в един двор, а след няколко минути, пак се появила.

— Това е бил Баг — забеляза Майк. — Аз знаех, че не е тук, когато дойдохме. Докато бяхме горе, той е влязъл през дупката в стената.

След малко намериха колата, с която Адела беше отвлечена. Тя принадлежеше на Стела. Първоначално Майк предполагаше, че Мендоза е взела участие в отвличането на Адела, но после узна, че нейният шофьор е бил вързан в кухнята и сам Пене се е явил пред момичето. Като се убеди, че автомобилът е на Стела, Майк лесно си обясни, защо Адела не се е усъмнила и се е качила в колата.

Майк чувствуваше, че полудява. Сега залавянето на Главореза не беше вече най-важният въпрос. Той мислеше как да спаси Адела.

— Ако не я намеря, ще полудея — извика той.

Джек Хебуорд искаше да отговори нещо, но не можа. Страшен вик раздра нощта и накара всички да потрепнат.

— Помощ, помощ!

Викът беше страхотен. Майк позна гласа на Грегори Пене.

За Адела Лимингтон имаше моменти, когато се съмняваше в своите способности като киноартистка. Никога това съмнение не е била толкова голямо, колкото тази вечер, когато се беше надвесила над ръкописа и се стараеше да проучи ролята си. Но тя беше разсеяна. Тя обвини Майк за това си състояние и веднага след това го оправда. И понеже нямаше друг виновник, тя упрекна себе си. Най-сетне Адела сви ръкописа, постави го над възглавницата и се приготви да си легне. Тя беше съблякла вече полата и блузата, си, когато на вратата се потропа.

— От мистер Хебуорд? — попита тя учудена — Толкова късно?

— Да, мис Лимингтон. Той възнамерява да направи чувствителна промяна във филма и иска веднага да ви види. Колата чака вън. Мис Мендоза също ще играе.

Тя въздъхна. Значи с нейната игра се свършваше. А тя се беше мамила и възнесла чак до седмото небе!