Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Дрипавият човек не отговори. Той засвири с уста рефрена на една улична песен и затропа в такт с крак.

— На стария Бриксан не му върви — каза той.

На Хебуорд се стори, че гласът му стана по-весел.

— Знаете ли нещо за него?

— Той има неприятности с началството, знам — каза скитникът. — Той не може да открие къде отиват писмата, но аз знам.

— Това ли искате да му кажете?

Човекът живо кимна.

— Аз знам — каза той повторно. — Ако беше тук, щях да му кажа нещо много важно. Но него го няма.

— Щом знаете, че не е тук, защо се мъкнете?

— Защото полицията е по петите ми. Постът на пазарния площад ме предупреди, че ще ме арестува, ако ме види пак. Тогава помислих, че е по-добре да дойда насам и тук да прекарам времето. Затова дойдох.

Джек го погледна учудено.

— Много сте смел — каза той смаян. — И понеже прекарахте времето си в разговор с мен, постигнахте целта си. Искате ли да ядете?

— Не, не съм гладен.

Резкият лондонски диалект раздразни нервите на Джек.

— В такъв случай, добре. Лека нощ! — каза той и затвори вратата пред носа на необикновения си посетител.

Скитникът постоя малко, след това свали каскета си, извади от него цигара, запали я и тръгна по същия път, по който беше дошъл. Около пазарния площад, където се намираше полицаят, той направи голяма обиколка.

Черковният часовник удари десет и петнадесет, когато скитникът стигна ъгъла на Арундел Род. Той хвърли цигарата си, вмъкна се в сянката на една ограда и зачака.

Минаха пет минути, след това още пет. Скитникът съгледа един човек, който вървеше бързо по същия път. Той се усмихна в тъмнината, когато позна Хебуорд.

След разговора, който беше имал със скитника, Джек се разтревожи и сега бързаше към полицейския участък, за да събере сведения за Майк Бриксан. Скитникът знаеше, че това е тъй, но нямаше време да се занимава с директора, тъй като в същия момент откъм ъгъла безшумно сви един автомобил и спря близо до него.

— Вие ли сте, приятелю мой?

— Да — каза скитникът сърдито.

— Влезте в колата.

Скитникът се промъкна напред и погледна в тъмния автомобил. С внезапно движение той отвори вратата, сложи крак на стъпалото и се хвърли върху шофьора.

— Пипнах ли те, най-сетне, главорезо! — процеди той.

Едва беше изговорил тези думи и нещо меко, лепкаво го пръсна в лицето. Скитникът нищо повече не можа да види, остра болка го прониза. Той отпусна вратата и като смъртно ранен замаха във въздуха. Човекът от автомобила го ритна и той отхвръкна на тротоара. Колата с голяма скорост изчезна.

Хебуорд, който наблюдаваше тази сцена, се притича на помощ. Отнякъде изникна един полицай и двамата вдигнаха пострадалия.

— Този тук днес го виждах — показа полицаят — и го предупредих.

Скитникът изпъшка тежко и опипа очите си.

— Това не биваше да стане. Заслужих си го! — каза той бавно.

Хебуорд не вярваше на ушите си, тъй като това беше гласът на Майк Бриксан.

— Да, аз съм — каза Майк горчиво. — Добре, вахмистър, няма нужда да чакате повече. Хебуорд, ще дойда с вас в къщи, за да се преоблека.

— Но, за Бога — извика Джек, взирайки се в детектив. — Никога не съм виждал човек така сполучливо преоблечен. Иначе лесно не мога да бъда измамен.

— Аз измамих всички хора, включително себе си — каза Майк гневно… — Въобразих си, че с едно писмо ще мога да го вмъкна в клопката. А вместо това, той мен изигра.

— Как?

— Пръсна в лицето ми концентриран разтвор от амоняк, ако не се лъжа — каза Майк.

След двадесет минути той излезе от банята в обикновения си вид. Само очите му бяха силно възпалени.

— Исках да го пипна, но той излезе по-хитър от мен.

— Знаете ли кой беше?

Майк кимна.

— Да, знам. Имам на разположение специална полицейска команда, която чака само да го арестува. Не исках да се вдига много шум и главното, да не се пролива кръв, защото предполагам, че без ожесточена борба той няма да се предаде.

— Не можах да позная колата, макар на пръсти да знам всички автомобили в града — каза Джек.

— Тя е съвсем нова кола и Главореза я използува само при нощните си авантюри. Вероятно не я държи в къщата си. Преди малко ме питахте, дали искам да ям. Дайте ми нещо да хапна, гладен съм като вълк.

Джек отиде в трапезарията и донесе студено месо. След това свари кафе и мълчаливо почака, докато се нахрани гладният детектив.

— Сега пак се чувствувам като човек — каза Майк. — От 11 часа преди обяд нищо не съм ял. Знаете ли, че нашата приятелка Стела Мендоза е в Гриф Товер? Струва ми се, че доста я изплаших. Преди около един час се навъртах натам, за да проверя дали птичката ми е в кафеза и като обикалях така, я видях. Тя страшно изпищя.