Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Едно време Стела възнамеряваше да стане господарка на Гриф Товер. След като обаче изпълни желанията на Пене, тя загуби очарованието си над него и в скоро време му стана напълно безразлична.

Лекарят му беше заявил, че прекомерното пиене ще го отведе в гроба. Но Пене започна още повече да пие. Пиянството му създаваше чудни видения и той обладаваше момичета, които го мразеха. Извънредно чувствителен, но в основата си страхлив, той никога не мислеше за последствията от своите авантюри. Впрочем, благодарение на парите си, той винаги разчиташе да потули всякакъв скандал.

Слугата, който въведе Стела в стаята, изчезна и тя седна на един диван. Дълго време тя гледа Грегори, преди той да си даде труд да я види. Изведнъж той се обърна и я погледна с размътените си очи.

— Седни, Стела! — каза той с пресипнал глас. — Седни там! Можеш ли да танцуваш като тази там? Никоя от вас, европейките, не може. Вие нямате такава грация и гъвкавост. Но седни де!

Танцуващото момиче се въртеше с шеметна бързина. Внезапно то падна с лице към килима при един остро отсечен акорд на китарите. Грегори каза нещо на малайски език, момичето се засмя и показа белите си зъби. Стела го познаваше от по-рано. Тогава танцуваха две момичета. Едното от тях обаче заболя от скарлатина и веднага беше извадено от къщата. Грегори мразеше болестите.

— Седни тук! — заповяда той и посочи едно място до себе си.

Всички слуги изчезнаха внезапно от стаята. Страх обхвана Стела.

— Шофьорът ми чака вън. Дала съм му нареждане, ако до половин час не изляза, да съобщи в полицията — каза тя високо.

Грегори се изсмя.

— Стела, защо не доведе със себе си и бавачката? Не разбирам какво се е случило с теб напоследък. Не можеш ли да говориш за друго, ами все за полиция? Слушай, искам веднъж завинаги да се разбера с тебе — каза той с по-нежен глас.

— И аз също, Грегори. Възнамерявам да напусна завинаги Чайчестер.

— Ще рече, повече не искаш да ме виждаш? Наистина, аз ти се наситих и съвсем няма да плача.

— Моето ново дружество…

С един жест, той я застави да млъкне.

— Ако за основаването на това дружество разчиташ на моите пари, по-добре остави — каза той рязко. Напоследък се срещнах с един адвокат и той ми каза, че ще понесеш отговорност и ще имаш съдебни неприятности, ако се опиташ да ме изнудваш и заплашваш с издаване историята с Тийнарий. Аз, разбира се, ще ти дам пари — продължи той — не цяло състояние, но във всеки случай, достатъчно. Пък и ти не си просякиня. Аз толкова много съм ти дал, че три филмови дружества можеш да основеш. Слушай, Стела, много ми се иска да имам момичето.

Стела учудено го погледна.

— Какво момиче? — попита тя.

— Адела, нали така се казва? Адела Лимингтон.

— А, статистката, която отне мястото ми! — каза тя.

Той кимна и я погледна със сънливи очи.

— Да, тя. Тя ми харесва много повече, отколкото ти на времето. Но ти не се обаждай!

Тя го слушаше безмълвно.

— Много трудно е да я спечели човек — продължи той. — Готов съм дори да се оженя, ако поиска. И без това време е да се оженя. Ти си добра приятелка с нея и…

— Приятелка? — извика иронично Стела. — Как мога да бъда приятелка с нея, когато тя ми отне мястото. Но дори и да бях приятелка, какво от това? Не си въобразявай, че бих си позволила да вмъкна някое момиче в този ад!

Той бавно обърна глава към нея и я погледна със студен, сърдит и заплашителен поглед.

— Тоя ад едно време беше рай за тебе! Тук ти за пръв път доби криле. Не отивай в Лондон, Стела. Остани още една-две седмици тук и ми спечели момичето. Ти имаш по-добра възможност, отколкото всеки друг. Доведи я тук! Какво губиш от това? Кажи й, че съм добър човек и че чрез мен ще може да прогресира. За женитба не й говори, но ако иначе не върви, виж какво впечатление ще й направи. Покажи й скъпоценностите, които съм ти подарил. Например голямото колие…

Грегори продължаваше да нарежда. Учудването на Стела постепенно премина в безграничен гняв.

— Подлец! — извика тя. — Седнал си да ме увещаваш да доведа това момиче в Гриф Товер! Аз не мога да я убедя, но дори да можех, на колене ще я моля да не идва. Да не мислиш, че ревнувам!? — подигравателна усмивка заигра по устните й, когато чу неговия смях. — Много се мамиш, Грегори! — тя презрително сви рамене. — Ти си ми безразличен. За мен никога не си имал друго значение, освен парите. Ослепително ясно, нали?

Тя скочи от дивана и започна да поставя ръкавиците си.

— Щом не искаш да ми помогнеш — каза тя — ще намеря начин да те накарам да удържиш на обещанието си. Ти ми обеща основаването на едно филмово предприятие, Грегори. Помниш ли?