Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Някой потропа на вратата и Хебуорд обърна глава.

— Кой ли идва по това време? — каза той.

— Навярно е полицаят.

Хебуорд излезе и отвори вратата. Навън стоеше набита тежка жена, средна възраст. В ръцете си държеше свитък хартия.

— Вие ли сте мистер Хебуорд? — попита тя.

— Да — отвърна Джек.

— Ето ръкописа, който мис Лимингтон остави в къщи. Тя ме помоли да ви го предам.

Хебуорд взе свитъка и го разгъна. Беше ръкописът на Розела.

— Защо го носите? — попита той.

— Тя ми каза да го донеса, щом го намеря — отвърна жената.

— Добре — каза Джек добродушно. — Благодаря ви.

Той заключи вратата след нея и влезе в стаята.

— Адела изпратила ръкописа. Не знам какво се е случило.

— Кой го донесе? — попита Майк заинтересован.

— Предполагам, че беше хазайката й — каза Джек и описа жената.

— Да, хазайката е. Не иска ли Адела повече да играе?

— Навярно — Джек поклати глава.

Майк беше учуден.

— Но какво значи това? Какво каза хазайката?

— Мис Лимингтон я помолила да донесе ръкописа, като го намери.

В следващия миг Майк изскочи навън, затича се с всички сили и настигна жената.

— Бъдете любезна и елате с мен — каза той и я върна в жилището на Джек. — Моля, кажете още веднъж на мистер Хебуорд, защо мис Лимингтон е изпратила ръкописа и защо е било нужно да го донесете, щом го намерите.

— Защото, когато тръгна към вас… — започна тя.

— Към мен? — извика Хебуорд бързо.

— Един господин от ателието дойде и каза, че искате веднага да я видите — каза хазайката. — Мис Лимингтон току-що се канеше да си легне, когато й съобщих това. Тя помисли, че я викате заради филма и започна да търси ръкописа. Понеже не можа да го намери, тя се разтревожи. Тогава аз й казах да върви, понеже работата е бърза, като й обещах да отнеса ръкописа. Най-сетне тя се съгласи и ме помоли непременно да го донеса.

— Какъв беше човекът, който я отведе?

— Доста пълен. Всъщност той беше шофьорът. Стори ми се малко пийнал, но аз не исках да плаша мис Лимингтон и нищо не й казах.

— Какво стана после? — попита Майк бързо.

— Тя излезе навън и се качи в автомобила. Шофьорът вече беше на мястото си.

— Колата затворена ли беше?

Жената кимна.

— И заминаха? В колко часа?

— Малко преди 10. Преди автомобилът да тръгне, черковният часовник удари.

Студени тръпки полазиха Майк.

— Сега е 11 и двадесет и пет. Много късно идвате.

— Много време търсих ръкописа. Намерих го най-после под възглавницата на мис Лимингтон. Ама тя не е ли тук?

— Не, няма я — каза Майк спокойно. — Благодаря ви, повече не ви задържам. Сега бъдете така добра, да ме почакате в полицейския участък.

Майк изтича по стълбата, обличайки дрехата си.

— Къде мислите, че е?

— В Гриф Товер — отговори Майк бързо. — Дали Грегори Пене ще остане жив тази нощ, ще зависи от това, дали не е направил нещо лошо на Адела.

В полицейския участък той намери хазайката. Бедната жена беше разтревожена и изплашена.

— Какво облекло носеше мис Лимингтон, когато излезе?

— Син костюм — отговори жената. — Хубав син костюм, който постоянно носи.

Група полицаи от Скотланд Ярд чакаха в участъка. Един препълнен автомобил потегли от Чайчестер. Майк беше обхванат от трескаво нетърпение и пътуването му се струваше безкрайно. Най-после колата сви към Гриф Товер, Майк не дочака да събудят вратаря, а блъснаха вратата с автомобила и тя се отвори.

Нямаше нужда да се звъни, вратата на хола беше отворена. Майк изтича през празния хол, мина коридора и влезе в библиотеката на Грегори Пене. Вътре гореше само една лампа и осветляваше слабо стаята. Самата стая беше празна. С бързи крачки той се отправи към писалищната маса и завъртя ръчката. Килията на Баг се отвори, но маймуната я нямаше.

Майк натисна копчето на звънеца и веднага влезе един слуга, когато познаваше от по-рано.

— Къде е господарят ти? — попита Майк на холандски.

Слугата поклати глава.

— Не знам — отговори той и погледна нагоре.

— Покажи ми пътя!

Те се върнаха във външния хол и по стълбата се качиха на горния етаж, минаха през един дълъг коридор с множество мечове. По стените, както и долу, намериха една врата, също отворена. Те влязоха в голяма танцувална зала, в която Грегори Пене беше прекарал вечерта. И в тази зала нямаше никой. Майк излезе. Внезапно той чу силно тропане на една врата в коридора. Ключът беше на вратата. Майк го завъртя и отвори вратата. Стела Мендоза бледна като платно, излезе навън, олюлявайки се.