Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Облечен по-добре, Грегори се чувствуваше по-смел. При това той беше изпил и голяма чаша уиски за кураж. Той позвъни за слугата, който се грижеше за автомобила му.

— Откарай колата при задната врата — каза той. — Но веднага. Вратата да бъде отворена. Възможно е още сега да заминем.

Грегори не се съмняваше, че ще го арестуват. Богатство, обществено положение, влияние — нищо не можеше да го спаси. Последната глупост, която беше извършил, беше фатална.

Изведнъж той се сети, че Стела Мендоза е горе и веднага се изкачи, за да й отвори. Като погледна лицето му, Стела разбра, че се е случило нещо необикновено.

— Къде е Адела? — попита тя остро.

— Не знам — каза той. — Избяга. Имаше револвер в себе си. Баг е след нея! Ако я пипне, на парчета ще я разкъса. Какво става?

Откъм задната страна на къщата долетя далечен револверен изстрел.

— Бракониери — каза Грегори несигурно. — Слушай, аз отивам.

— Къде отиваш? — попита тя.

— Не е твоя работа — каза той грубо. — Ето ти пари — той взе няколко банкноти и й ги подаде.

— Какво си направил? — извика тя с ужас.

— Нищо не съм направил. Но заради тази история ще ме арестуват. Отивам на яхтата. Добре ще бъде да се измъкнеш, преди да дойдат.

Тя бързо взе шапката и ръкавиците си. Внезапно чу, че вратата се затвори и ключът се обърна. Без да иска Пене я беше заключил и в залисията си не чу тропането й.

Гриф Товер се намираше на едно възвишение, от което се виждаше шосето за Чайчестер. Докато все още стоеше пред къщата с надежда да намери Баг, Грегори съгледа по шосето две светлинки, които се приближаваха с голяма скорост.

— Полиция! — простена той и през глава побягна през зеленчуковата градина към задната врата.

Адела тичаше по коларския път с единствената мисъл да избяга от тази страшна къща. Дворната врата беше заключена, а стаичката на портиера — тъмна. Тя напрегна всички сили да вдигне железния лост на вратата, но той беше много тежък за нея. Тя се обърна назад. В светлината от отворения хол изпъкна една фигура, която дебнешком се промъкна в лехите край пътя. В първия момент момичето помисли, че е Грегори Пене, но скоро позна ужасната фигура на Баг и застина от страх.

Адела предпазливо тръгна край стената, припълзявайки от храст в храст. Баг я беше съгледал и вървеше към нея, бавно, колебливо, сякаш не беше решил дали да я следи. Може би има и друга врата, мислеше си тя и пълзеше нататък, като от време на време поглеждаше назад. Револверът беше в ръката й. По челото й пот от страх.

Адела изостави стената и тръгна през ливадата. За момент тя помисли, че е избягала от преследвача си. Баг, който обикновено избягваше да се движи на открито, вървеше все още край стената и все пак бавно. Адела го видя. Тя се надяваше, че той ще прекрати преследването стига тя спокойно да продължава пътя си. Но скоро тази надежда изчезна. Тя мина през нисък хълм и излезе на една пътека, която вървеше под ъгъл със стената и приближаваше към последната. Щом забеляза това, тя напусна пътечката и навлезе във висока влажна трева. След няколко крачки тя се измокри до колене. При напрегнатото състояние, в което се намираше, тя не усети влага. Баг също беше изоставил стената и вървеше на открито. Адела беше любопитна да узнае, дали цялото владение е заградено със стени и се зарадва, когато се добра до един нисък баир. Тя почти се препъна в един ров, който вероятно образуваше източната граница на имението и като се обърна, тя с ужас констатира, че Баг е пак зад нея, макар и доста далеч. В далечината тя съзря светлините от къща. Разстоянието не й се видя голямо, но в действителност то беше над два километра. Тя въздъхна с облекчение, кривна от рова и тръгна по един слаб наклон нагоре. Когато обаче достигна най-високото място, трябваше с огорчение да се увери, че светлината беше много далеч. Тя пак се обърна и видя Баг — в тъмнината неговите зелени очи искряха.

Къде се намираше? Тя се огледа и позна местността. От лявата й страна се очертаваше нагоре широкия силует на стария Гриф Товер, Неочаквано Баг изостави ролята си на наблюдател и с почти кучешко лаене се хвърли върху нея. Адела изтича към кулата. Сърцето й биеше с такава сила, че всеки миг можеше да се пръсне. Една ръка хвана блузата й и я разкъса. Това я накара да се окопити: трябваше да се обърне срещу неприятеля си, ако не искаше да загине.

С рязко движение тя се обърна и вдигна револвера. Сега вече стоеше лице срещу лице с Баг. Той изръмжа и закъса на парчета останалата в ръката му блуза, след това се приготви за скок. Адела дръпна спусъка на револвера. Внезапният силен гърмеж я стресна до такава степен, че щеше да изпусне оръжието си. Със страхотен рев Баг падна на земята и посегна към раненото си рамо. След миг обаче той се изправи и бавно се дръпна назад, без да я изпуска из око.