Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Колкото по-навътре отиваше Адела, толкова повече пещерата се разширяваше. Отляво и дясно висяха множество сталактити на толкова еднакви разстояния един от друг и с такава правилна форма, че изглеждаха като изработени и поставени от човешка ръка. По стените се вдаваха малки странични пещерки. Светлината на фенера се отразяваше в малки езерца и локвички. Пещерата ставаше все по-широка и най-сетне се превърна в обширна зала. По пода лежаха хиляди бели пръчки с най-различна форма и големина. Адела се наведе и взе една от тях, но веднага с ужас я изпусна. Това бяха човешки кости.

С примряло сърце от страх, тя се втурна из пещерата, която вече се стесняваше и приличаше на началната част. В друга една дупка в стената Адела намери втори фенер, пак със свещ и кибрит. Кой ги беше оставил? За първия фенер тя много не мисли — той беше част от царството на чудесата. Вторият фенер обаче я накара да се замисли. Кой беше скрил тези фенери в предверията на пещерата? Изглежда, че някой ги е поставил, за да осигури бягството си. В такъв случай тук долу някой живее. При тази мисъл Адела се задъха.

Бавно тя продължи напред, опипвайки пътя. Втория фенер, без да го запали, тя окачи на ръката си. На някои места подът на пещерата беше залян от течаща вода, на други места имаше цели блата и Адела трябваше да гази до колене. Изведнъж пещерата сви надясно.

От време на време Адела се спираше и ослушваше. Тя все очакваше да чуе човешки глас и винаги я обхващаше страх при тази мисъл.

Сводът на пещерата се снишаваше. Адела забеляза, че на някои места сталактитите са изпотрошени, за да се освободи място за ходене.

Тя отблъсна лошите мисли, които я бяха споходили и продължи нататък. Пещерата направи нов остър завой. Адела отново видя малки отвори в стената. Тя светна с фенера и замръзна от страх. В дупката лежаха два трупа. С голямо усилие тя сподави вика, който се надигна в гърлото й и затвори очи, за да не гледа страхотната картина. Труповете бяха без глави! Те лежаха в плоски дупки и водата непрестанно ги обливаше.

Дълго време Адела стоя неподвижно и със затворени очи. Най-после волята й победи и тя издържа гледката. В съседната дупка лежеше друг труп. Адела губеше вече самообладание, когато в мрачната далечина блесна лъч светлина. Светлината се движеше и люшкаше. Адела чу ужасен смях. В същия миг тя угаси фенера и се долепи до стената, опасността, която я застрашаваше, я опомни. Внезапно пламна по-голяма светлина, след това още една и още една, докато цялото дъно на пещерата се освети като ден. И докато още вцепенена от ужас тя стоеше, един писък раздра тишината.

— Помощ! Помощ! Бриксан, не искам да умирам!

Тя позна отчаяния вик на Грегори Пене.

Това беше същият остър вик, който Майк дочу в Гриф Товер. Той изтича към задната врата, където една кола със запалени фарове чакаше. До нея стоеше изплашен тъмнокож слуга.

— Къде е господарят ти? — попита бързо Майк.

Слугата показа към полето.

— Отиде нататък — каза той с треперещ глас. — В машината има лош дух и моторът не може да се запали.

Майк видя какво се е случило. В последния момент моторът се беше повредил. Пене беше побягнал пеша.

— По кой път мина?

Слугата отново показа същата посока. Майк се обърна към детектива, който го придружаваше.

— Останете тук, може да се върне. Арестувайте го веднага и му поставете белезници. Навярно носи оръжие със себе си и може да направи опит за самоубийство.

Майк много пъти беше минавал през това поле и можеше дори със затворени очи да намери пътя. С най-голяма скорост той измина разстоянието през полето и стигна до шосето. Никъде обаче не се виждаше Грегори. На около петдесет метра той съгледа светлина в един прозорец от къщата на Лонгвал. Майк се отправи нататък.

Никаква следа от барона не можеше да се намери. Майк влезе в двора и потропа на вратата, която веднага се отвори от стария човек. Той носеше копринена риза за спане, превързана с колан. „Образ на щастливо спокойствие“ — си мислеше Майк.

— Кой е там? — попита мистер Самсон Лонгвал, като се взря в тъмнината. — Боже мой, мистер Бриксан, блюстителят на законите! Влезте!

Той разтвори вратата и Майк влезе в стаята, в която горяха двата неизбежни свещника. Тази вечер светеше и една малка сребърна петролна лампа.

— Нещастие ли се е случило в Гриф Товер? — попита Лонгвал страхливо.

— Да — каза Майк предпазливо. — Не видяхте ли някъде Грегори Пене.