Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Какво да направи? Маймуната можеше да се промъкне в храсталака зад нея и всеки момент да се хвърли върху й. Адела погледна към кулата: само ако би могла да се качи горе! Тя се досети за стълбата, която Джек Хебуорд беше оставил. Ами ако са я прибрали? Тя предпазливо се промъкна край кулата, следейки непрекъснато маймуната. Макар че Баг стоеше неподвижно, Адела знаеше, че той я следи. Опипвайки в тревата около кулата, тя намери стълбата и без особен труд я изправи и допря до зида.

Баг все още стоеше там. Мрачният блясък в очите му беше страшен за гледане. С голяма бързина тя се изкачи по стълбата и я изтегли към себе си. Сега тя бавно се промъкваше и се добра до кулата. На три скока Баг се опита да се покатери по зида, но напразно. Животното се задавяше от ярост. Адела и Баг се гледаха известно време един другиго. Най-сетне Баг си тръгна. Тя дълго следи страшната му фигура, докато се виждаше и като се увери, че няма да се върне, се зае със стълбата. Долният й край се беше закачил за някакъв храст. Адела започна да тегли и на третия път й се удаде да я откачи, но загуби равновесие. За момент само тя се залови с ръка за ръба на зида, а след това се изпусна и падна в кулата. Тя наново стана. Ако не беше така самотна сред новата обстановка, навярно щеше да се изсмее над злополуката си. Тя се опита да намести стълбата, обаче в тъмнината не беше лесно да намери сигурна опорна точка. Тогава тя си припомни, че по-рано беше видяла в дъното камъни и скали и се зае да търси такива. Адела напипа почвата и отстрани един храст. След това потърси с крак по-солидна опора и тръгна. Изведнъж тя се подхлъзна и през една тясна дупка пропадна надолу.

Адела падаше все по-надолу и по-надолу. С едната си ръка, тя се мъчеше да се задържи за меката почва, а в другата стискаше до болка малкия револвер. Изведнъж краката й се удариха в една скала. Ударът й причини страшна болка.

Тя не си даваше сметка къде се намира. Самото падане й се стори, че трае цяла вечност. Но нали най-сетне беше достигнала здрава почва? Тя опипа тялото си, препъна се и падна върху един камък.

Пет минути Адела лежа неподвижно, след това бавно се съвзе и с тежка въздишка се вдигна. Кракът я болеше и тя го пораздвижи, за да провери дали не е счупен. Като погледна нагоре, тя съзря една бледа звезда всред тесния отвор, през който беше паднала. Адела веднага се зае да се изкачва нагоре, но меката почва се ронеше под краката и тя падаше отново.

Тя забеляза, че е загубила едната си обувка и пипнешком я затърси. След като я намери полузасипана с пръст, Адела я изтръска, изчисти стъпалото на чорапа си и я обу. След това седна и се замисли какво да прави.

Беше й невъзможно да се ориентира, трябваше да чака зазоряването.

Неочаквано се сети, че държи натъпкания с пръст револвер. Тя се усмихна, изчисти го, доколкото и беше възможно и го скри в пазвата си, като предварително постави предпазителя.

Загадката около появяването на Баг на върха на кулата беше вече ясна — той се е бил скрил в пещерата. На Адела й се струваше, че все още усеща неговата остра миризма.

Колко голяма е пещерата? Тя погледна наляво, после надясно, но нищо не можа да види. Пипнешком тя тръгна навътре, като опипваше с крак почвата. Ръката й напипа каменен блок. Тя дръпна ръката си, тъй като блокът беше мокър и студен. Но тя вече беше направила важно откритие.

Сега Адела тръгна край каменната стена. На едно място напипа с ръка широка дупка. По гладките й стени тя разбра, че е направена от хора. Като опипа по-нататък, почувствува някакъв предмет, който й се стори познат. Като го опипа по-добре, позна, че е фенер. Тя го извади и отвори стъклената вратичка. Вътре намери свещ, а в дъното кутия кибрит.

Ако знаеше това, което предстоеше да види, откритието нямаше да й се стори толкова чудно. Но възможността да има светлина в този момент й се стори като чудо, изпратено от Всевишния. С трепереща ръка тя драсна клечка кибрит, но тя угасна. Втори път драсна и успя да я запали. Свещта беше съвсем цяла, поради което издаваше ярка светлина. Когато восъкът започна да се топи, Адела запали фенера. Светлината все повече се усилваше.

Сега Адела можеше да вижда. Тя се намираше в една пещера. От свода висяха множество сталактити. При входа на пещерата тя не беше забелязала течаща вода, нещо обикновено за пещерните формации. По-навътре обаче почвата ставаше влажна, а от страна до стената течеше цял поток, който си беше изровил корито.