Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Той извади от големия бюфет до стената едно шише, избра грижливо две чаши и ги напълни.

— Нека пием за нашето здраве — каза той с обикновената си учтивост, поднесе чашата към устата си и я изпразни с наслада.

— Не пиете ли? — каза той учудено. — Друг вече пи.

На бюфета се намираше полупразна чаша. Майк едва сега я забеляза.

— Навярно виното не му хареса.

Лонгвал въздъхна.

— Малцина хора само умеят да ценят виното — каза той, като изтупа една прашинка от дрехата си.

Той извади от джоба си копринена кърпа, наведе се и изчисти праха от обувките си.

Майк стоеше върху един тесен килим пред камината. Ръката му беше върху револвера. Нервите му бяха напрегнати. Той чакаше момента, когато Лонгвал ще предприеме нещо срещу него. Кога и от къде щеше да дойде опасността, той не можеше да предвиди, обаче опасността, грозна и страшна, висеше над главата му. Тихото поведение на Лонгвал, вместо да го успокои, повече го тревожеше.

Тръпки полазиха Майк.

— Вие виждате, драги… — започна наново Лонгвал, продължавайки да изтрива праха от обувките си.

Неочаквано, преди Майк да успее да види, Лонгвал хвана края на килима, върху който беше стъпил детектива и с бързо движение го дръпна към себе си. Майк загуби равновесие и тежко падна на земята. Главата му се удари в пода и револвера му се плъзна по гладкото дюшеме. Като мълния старецът се хвърли върху му, обърна го с гърди към земята и върза ръцете му отзад на гърба. Майк се опита да се съпротиви, но при положението, в което се намираше, приличаше на дете. Той почувствува върху китките на ръцете си допирането на студено желязо. Една примка щракна. Майк събра силите си, направи опит да измъкне другата си ръка, но и тя бавно биде избутана при другата. И втората примка щракна.

Навън се чуха стъпки. Лонгвал се надигна, бързо съблече спалната си дреха и я обвърза около главата на детектива. На вратата се потропа. С един поглед той се увери, че може да бъде спокоен за пленника, след това изгаси лампата и единия свещник. С другия в ръка той мина през коридора. Лонгвал беше по риза и полицая от Скотланд Ярд, който чакаше отвън, се извини за безпокойството.

— Виждахте ли мистер Бриксан?

— Мистер Бриксан? Да, преди няколко минути беше тук и продължи към Чайчестер.

Майк чуваше гласове, но не можа да разбере какво се говори. Копринената риза около главата му заплашваше да го удуши. Той почти беше стигнал до безсъзнание, когато Лонгвал се върна и отмота превръзката.

— Ако вдигате шум, ще ви зашия устата — каза той спокойно и добродушно, сякаш беше невъзможно да изпълни заканата си. Майк знаеше много добре, че той постъпва по примера на своя прачичо и заплашваше с това, което онзи в действителност беше вършил. Този красив стар човек, наричан в двора на Людовик XVI с прякора „Господар на Париж“, бесеше и обезглавяваше своите жертви, но също така ги и изтезаваше. В старата Бастилия се намираха черни опушени зали, в които тоя стар палач изпълняваше своя отвратителен дълг, без да му трепне окото.

— Много ми е мъчно, че трябва да завържа устата ви — каза старият човек с искрено съжаление — Вие сте млад човек, към когото чувствувам голямо уважение. Законът за мен е свещен и аз особено уважавам неговите служители.

Той отвори едно чекмедже на бюфета, извади голяма кърпа, сгъна я грижливо и превърза устат на Майк. След това го вдигна и подпря на един стол.

— Да бях млад и подвижен, щях да си позволя една шега, която и моят чичо Шарл Хенри е правил: бих забучил през нощта главата ви на вратата на Скотланд Ярд. Винаги, когато минавам оттам, ми идва тази мисъл. Не че съм мислил за вас! Аз се надявах, че някой ден провидението ще ми изпрати някой висш чиновник, министър, дори министър-председател. Моят чичо, както ви е известно, се е ползувал с привилегията да обезглавява крале и върховните водачи на партиите — Дантон, Робеспиер и всички велики мъже, с изключение на Марат. Дантон е бил най-великия от тях.

Майк не можеше да говори. Той се беше окопитил и макар че главата все още го болеше от силния удар в пода, мислите му бяха в ред. Той очакваше с напрежение по-нататъшните събития, които не допускаше да се забавят много. Какви ли сцени са се разигравали в тази стая? Колко душевни и телесни терзания се бяха събрали тук! Стаята наистина приличаше на чакалня за жертвите!

В тази стая и Баг беше повален в безсъзнание. Майк предполагаше, че Лонгвал зашеметяваше жертвите си с размесено с бутилхлорид вино. Но Лонгвал беше подценил силите на своята жертва. Майк мислено възстанови цялата картина: Баг е последвал туземците мъж и жена, които Лонгвал съзнателно беше пощадил.