Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

— Много късно, много късно! — прошепна той.

Безумният вик на човек, обхванат от смъртен страх, звучи ужасно. Нервите на Майк бяха здрави, но въпреки това трябваше да събере всичките си сили, за да запази този път самообладанието си. Впримчените му ръце се гърчеха със сетни сили.

— Предупреждавам ви — каза той, когато пронизителният вик на Грегори премина в едва доловимо хълцане. — Лонгвал, ако направите това, ще бъдете навеки проклет.

Старият човек се обърна с усмивка към другия си пленник, но нищо не отговори. Той вдигна припадналия Грегори така лесно, сякаш вдигаше дете и го отнесе към ужасната машина, където го постави на подвижната платформа с лице надолу. Майк забеляза, че той съвсем не бърза. Подготовката му доставяше грамадно удоволствие. Лонгвал отиде при машината и дръпна един лост, Майк чу как секирата удари.

— Това е мое изобретение — каза той през раменете на Бриксан.

За момент Мак погледна към дъното на пещерата и видя нещо, което блъсна цялата кръв в главата му. В първия момент той помисли, че сънува и че страшното нервно напрежение му устройва халюцинации.

Но не, това беше Адела.

Тя стоеше всред ярката светлина, изцапана от кал до такава степен, че изглеждаше облечена в сиви дрехи.

— Само ако мръднете, ще ви застрелям! — извика момичето.

Майк се вдигна на колене, а след това с люшкане се изправи. Лонгвал чу гласа й и бавно се обърна.

— Уважаема госпожице! — каза той извънредно любезно — какъв каприз на съдбата! Аз винаги съм вярвал, че кулминационната точка в моя живот ще бъде, ако в ръцете ми падне някоя кралица, тъй като моят уважаем чичо Шарл Хенри беше привилегирован да екзекутира кралица Мария Антоанета. Какво съвпадение.

Бавно той тръгна към нея, без да обръща внимание на насочения револвер. Той презираше, опасността, която го застрашаваше. Лицето беше възторжено, той се усмихваше. Ръцете му бяха протегнати, сякаш посрещаше отдавна желан гост.

— Стреляйте! — извика Майк със силен глас. — За Бога, стреляйте!

Тя се поколеба един миг, след това натисна спусъка. Но, револвера не гръмна! Покрит с пръст, неговият механизъм не работеше.

Тя се обърна за бяг, но ръката на Лонгвал я обгърна и притегли главата й към гърдите си.

— Хубавице моя! — каза той. — Сега вдовицата ще стане вдовец и вие ще бъдете първата му годеница.

Тя се вцепени и не оказваше никаква съпротива. Необяснима сънливост я обхвана, макар че беше в пълно съзнание. Като някой безумец, Майк се опита да освободи ръцете си. Той желаеше Адела да припадне, за да не види ужаса, който щеше да последва.

— Кой е пръв? — попита старият човек, като поглади с ръка плешивата си глава. — Нека миледи открие началото, за да й спестим ужаса при вида на смъртта. А вие пък… — той замислено погледна проснатото тяло на Грегори, което здраво беше завързал на платформата.

Лонгвал нагласи платформата и постави примката около главата на Пене. Белите му ръце посегнаха към лоста, който освобождава ножа, но не го дръпна. Навярно друго беше размислил.

— Не, вие сте първа — каза той на Адела, избута полуприпадналия Пене и го остави на пода.

Майк забеляза, че Лонгвал вдига глава и се ослушва. Отгоре долиташе тъп шум като от стъпки. Лонгвал пак промени намерението си, наведе се и вдигна Грегори Пене на крака. Майк се чудеше, защо така бързо държа барона и след това внезапно го блъсна на пода. Скоро обаче той престана да се чуди. Една фигура се движеше в дъното на пещерата, след това се яви голямото космато тяло с яростни очи, насочени към стария човек.

Беше Баг. Кожата му беше изцапана с кръв, лицето му беше покрито с прах. В същото състояние Майк по-рано беше видял Баг при излизането му от кулата.

Маймуната спря, подуши стенещия човек на пода и нежно го поглади с дебелата си лапа. Внезапно Баг се хвърли върху Лонгвал и с един удар го просна на земята. Старият човек напразно се защитаваше. Един момент Баг стоя над него разглеждайки го и раздвижи уста, сякаш искаше да му каже нещо. След това маймуната го грабна и го постави на подвижната платформа, която поклати и блъсна напред.

Майк я наблюдаваше слисан. Великанската маймуна бе наблюдавала екзекуции! Тя беше се измъкнала от пещерата същата нощ, през която беше убит Фос. Получовешката памет на маймуната беше запомнила точно подробностите.

Баг опипа дървеното скеле и докосна пружината, която придържаше примката. С рязък удар тя падна около врата на Главореза. В този момент Майк чу шум горе. Той погледна и видя, че капакът е отворен. Баг също чу, но не обърна никакво внимание — така много беше улисан в работата си. Лонгвал се опомни и с последни усилия се помъчи да освободи главата си от примката. Той започна да говори несвързано, но изведнъж като че ли схвана трагизма на положението си, престана да реагира и спокойно застена. Виждаше се как ръцете му конвулсивно обгърнаха ръба на платформата, на която лежеше.