Майк, на когото тази авантюра му се струваше, че е станала преди много години, седеше в ателието на Джек Хебуорд. Той слушаше директора, който даваше отчаяни обяснения на ядосания Реджи Коноли, как да се държи в любовните сцени. До него стоеше Адела Лимингтон. Филмът „Розела“ имаше грамаден успех, а Адела беше станала знаменита.
Извън полето на камерата стоеше Стела Мендоза, облечена великолепно, с цигара между пръстите си.
— Мистер Хебуорд! Недейте ме учи как да се държа с едно момиче — каза Реджи избухнал. — По дяволите! Да не мислите, че съм проспал живота си? Не си въобразявайте, че разбирате от момичета повече от мен, мистер Хебуорд!
— Безразлично ми е как държите вашето момиче — отвърна Джек — Аз ви казвам как да хванете моето момиче. В моите филми съществува само един начин за изразяване на любовта и той е същият, който ви описвам. За това имам патент. Обгърнете я още веднъж с ръка, вдигнете глава, наведете малко брадичката! Още брадичката, още малко надолу, усмихнете се. Искате ли да се усмихнете? Не така дървено — изкряска той, — усмихнете се така, като че ли я обичате! Представете си, че тя ви обича! Извинете за израза, Адела. Представете, си това, Коноли. Така, сега е по-добре, но още по-мило! Пак правите физиономия, сякаш сте изпили коняк от счупена чаша. Гледайте в очите й, гледайте ви казах, а не се блещете! Така, сега е по-добре! Още веднъж!
Той наблюдаваше, изпитваше, жестикулираше и най-сетне каза ядосано:
— Нищо не струва, но трябва да снимаме! Светлина!
Прожекторите светнаха. Цялата зала се заля в ослепителна светлина. Наново сцената беше репетирана. След това Джек извика:
— Снимка!
Операторът започна да върти.
— Така, за днес свършихме работата си, Коноли — каза Джек — Е, мис Мендоза…
Адела отиде при Майк Бриксан и седна до него.
— Мистер Хебуорд има пълно право — каза тя. — Реджи Коноли не знае как да се държи в любовните сцени.
— Кой друг, освен истинския мъж може да знае това — каза Майк.
— Но той мисли, че е истински мъж — продължи тя. — Нещо повече, всички го считат за най-добър любовник в английските филми.
Майк се засмя саркастично. Тя замълча.
— Защо сме още тук? Нали вече свършихме работата си.
— Не напълно — каза той весело. — За съжаление трябва да предприема още един арест.
Тя бързо го погледна.
— Още един арест? — попита тя. — Аз мислех, че след като арестувахте нещастния сър Грегори…
— Нещастният сър Грегори? — попита той иронично. — Той има най-голямо щастие. Шест месеца затвор той напълно заслужава и нека бъде доволен, че не го осъдиха за убийството на нещастния слуга, а само за укриване на смъртта му.
— Кого искате сега да арестувате?
— Още не знам, дали да я арестувам.
— А, жена ли е?
— Обвинението още не е напълно конкретизирано — каза той уклончиво. — Но има и други неща. Преди всичко тя обърна всичко наопаки и второ, умишлено изложи на опасност общественото благо, конкретно здравето на един обществен служител. След това хитро нарани сърцето му…
— А, искате да кажете, че това сте вие?
Тя въздъхна.
— Не е ли това отражение на трескавата ви фантазия? Или е отломък от моята фантазия? Други хора са ви видели, като сте ме целували — значи вашата фантазия говори. Аз не вярвам, че ще се оженя — каза тя замислено. — Аз съм…
— Недейте само казва, че сте се венчали за изкуството си — въздъхна той, — защото всички казват това.
— Не, никога не искам да твърдя такова нещо. Но искам да предпазя най-добрия си приятел от една голяма грешка. Вам се открива голяма кариера, Майк, и ако се ожените за мен, ще си попречите. Човек би помислил, че не сте на себе си. И ако след това дойде неизбежният развод…
Двамата се засмяха от сърце.
— Ако сте разумна и не обичате да приказвате като стара мома, ще ви кажа нещо. Аз ви обикнах от първия момент, когато ви видях.
— Вярвам — каза тя тихо. — За вас това е единственият начин да обикнете една жена. А когато три дни се мисли, не може да бъде любов. Ето защо аз пък зная, че не ви обичам. Първия път, когато ви видях, ви се ядосах, втория път — се разгневих, а след това ви търпях. Почакайте, докато се преоблека.
Тя отиде в гримьорната, а Майк мина през ателието, за да успокои ядосания Джек Хебуорд.
— Адела? Нейната работа е в ред. Тя има предложение от Америка, не от Холивуд, а от едно ателие на изток. Аз я посъветвах да не го приема още. Но струва ми се, че не се нуждае от съвета ми. Тя ще напусне филма.
— Защо мислите така, Хебуорд?
Читать дальше