Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

В този момент Баг дръпна лоста и ножът падна.

Инспекторът Лил видя отгоре как острието със светкавична скорост потъна и чу се пращенето на вратните прешлени. На полицая му прилоша.

Отдолу се разнесе глас:

— Слезте бързо, инспекторе! В бюфета има въже, смъкнете се по него. Вземете и револвер.

Наистина в бюфета намериха въже. Една минута по-късно инспекторът беше долу.

— От маймуната няма никаква опасност — му каза Майк.

Баг се беше навел над припадналия си господар като майка над детето си.

— Изнесете най-напред мис Лимингтон — каза Майк тихо, след като инспекторът освободи ръцете му.

Адела лежеше в безсъзнание до гилотината. За щастие тя не беше видяла трагедията, която току-що се разигра. По въжето се смъкна втори полицай, а след него Джек Хебуорд, който въпреки старостта си, претърси пещерата. Той намери стълбата и изхода и помогна при изнасянето на момичето.

Майк отиде при барона, махна примките от ръцете му и го обърна на гръб. Един поглед беше достатъчен, за да разбере състоянието му. Сър Грегори беше почти в безнадеждно положение. Баг забеляза, че Майк няма лоши намерения спрямо господаря му и остана спокоен. Бриксан си припомни, как се беше запознал за пръв път с маймуната и как тя изпълняваше, всички заповеди на Грегори.

— Вдигни го — каза той на Баг, по същия начин, както Грегори тогава.

Без бавене Баг се наведе и вдигна припадналия барон. Майк му посочи пътя за стълбата.

Къщата гъмжеше от полицаи, които учудено гледаха Баг с товара му.

— Изкачи го горе и го постави на леглото! — заповяда Майк.

Хебуорд беше вече отвел Адела с колата си в Чайчестер. Той не искаше момичето да дойде на себе си в тази ужасна къща.

Майк, придружен от инспектора Лил, слезе пак в пещерата и я разгледа. Човешки трупове без глави напомняха за страшните трагедии. Двамата детективи влязоха в широката част на пещерата, чиито под беше покрит с кости.

— Ето потвърждение на старата легенда — каза той високо. — Това са костите на конници, които при едно земетресение са били затрупани в пещерата. Ясно се виждат скелетите на коне.

Но как беше попаднала тук Адела? Малко по-късно той откри следите й, които показваха, че се е подхлъзнала в пещерата.

— И тази загадка се изяснява — каза той. — Явно, че Гриф Товер е бил построен от римляните, за да предпазва хора и животни от падане в пещерата. Вероятно е служел и като добър път за бягство. Аз ни най-малко не се съмнявам, че Главореза е имал предвид тази пещера не само като скривалище на жертвите си, но и като изход за бягство.

Когато по-късно намери фенера, свещта и кибрита, които Адела беше изтървала, той се увери в истинността на предположението си.

Те се върнаха при гилотината, върху която все още лежеше трупа на Главореза. Дълго време Майк стоя пред нея безмълвно, вперил поглед в безжизнения труп, чиито ръце все още стояха конвулсивно вкопчени в ръба на една греда.

— Как е могъл да убеждава хора да се съгласят на такава екзекуция? — попита инспекторът с тих глас.

— На този въпрос може да отговори един психолог — отвърна Майк. — Не ще съмнение, че той е влизал в контакт с хора, които са живеели с мисълта за самоубийство, но са се страхували. Той е действувал вместо тях. След това е пращал главите им, за да могат жените и семействата на жертвите му да получат застраховката. Той е действувал много предпазливо. Отговорите на обявленията му, както знаете, са постъпвали в някоя вестникарска будка. Оттам жена ги е събирала и препращала на втори адрес, където са поставяни в специални пликове и вероятно адресирани за Лондон. Аз узнах, че тези пликове се съхраняват в особени тъмни кутии. Главореза е бил наредил, да не се изваждат от кутията, преди да бъдат отнесени в пощата. Един час след подаването им в пощата, адресът е изчезвал и на негово място се е появявал друг.

— Да не си е служил с така нареченото симпатично мастило?

Майк кимна.

— С тази хитрост много често си служат престъпниците. Последният адрес, разбира се, е бил Довер Хауз. Сега да изгасим лампите и да отидем горе.

Три лампи угаснаха. Лил се огледа още веднъж.

— Да оставим всичко, както си е — каза той. Майк се съгласи.

Три месеца бяха изминали от разкриването на ужасната мистерия на Довер Хауз! Сър Грегори Пене през това време се съвзе и постъпи да излежи тримесечната си присъда. Гилотината беше поставена в един таен музей на брега на Темза на разположение на младите полицаи и студенти по криминалистика. За Главореза вече не се говореше.