Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

В продължение на един час Майк Бриксан говори, прекъсван от време на време от въпросите на майора.

— Много странна мисъл, бих казал почти фантастична — отвърна Стейнс сериозно. Ако сте сигурен, че сте попаднал на вярна следа, вървете направо към целта. Нека искрено, обаче, ви кажа — продължи той поверително — предчувствувах, че ще имате неуспех и тъй като не желаех впоследствие Скотланд Ярд да ни се смее, счетох за по-добре да дойда лично тук и да ви съобщя резултата от личните мои проучвания.

— Споделям напълно мнението ви — каза той след малко, като седнаха да закусват — че трябва да се пипа извънредно предпазливо. Случаят е много деликатен. Надявам се, че не сте съобщили на хората от Скотланд Ярд подозренията си.

Майк поклати отрицателно глава.

— Недейте ги съобщава — каза Стейнс. — Те веднага ще вземат да арестуват човека, когото подозирате, а с това ще се отнеме всяка възможност да се съберат пълни доказателства. Нали вие вече сте претърсили къщата?

— Не напълно. Направих само един повърхностен преглед.

— Има ли зимници?

— Предполагам, че има — каза Майк. — Обикновено този тип къщи имат зимници.

— Съседни къщи?

Майк поклати глава.

— Къщата е изолирана.

Майк тръгна с шефа си към гарата. По пътя майорът му каза, че се връща много по-обезнадежден, отколкото беше дошъл.

— Нека ви предупредя, Майк — каза Стейнс, когато влакът бавно потегли. — Бъдете внимателен и се пазете, имате работа с много опасен човек. Не желая някоя сутрин да се събудя с новината, че вече не сте между живите.

Пътят от гарата не минаваше край жилището на Адела и ако човек поискаше да мине покрай него, трябваше да направи доста голяма обиколка. Въпреки това, Майк се отправи и похлопа на вратата. Той не се зарадва много, когато му отговориха, че момичето било излязло още в 7 часа сутринта. Хебуорд правеше снимки в Сут Доунс и ателието беше празно, когато Майк пристигна там. Само секретарят и новият драматург бяха в ателието. Последният беше постъпил на работа предната вечер.

— Не зная точно мястото, където правят снимки, мистер Бриксан — каза секретарят — Предполагам, че са в околността на Арундел. Мис Мендоза идва тази сутрин и също пита. Тя покани на обяд мис Лимингтон.

— Много интересно — каза Майк любезно. — Ако дойде пак, кажете й, моля от мое име, че мис Лимингтон е поканена другаде.

Секретарят кимна.

— Надявам се, че не ще чакате — каза той. — Не се знае кога…

— Аз не съм казал, че тя има среща с мен — каза Бриксан високо.

— Мистер Бриксан — каза неочаквано секретарят, — спомняте ли си какъв шум бяхте вдигнали по онази работа, листа, който беше попаднал в ръкописа на мис Лимингтон? Майк кимна.

— Намери ли се ръкописа — попита той.

— Не, обаче новият драматург ми каза, че прелистил регистъра, в който Фос вписваше всички постъпили ръкописи, при което констатирал, че едно вписване било изтрито.

— Покажете ми регистъра — каза Майк живо.

Голямата, тежка книга беше донесена. В отделните графи се вписваха името на изпращача, адресът му, датата на постъпването и датата на връщането на ръкописа. Майк поставя книгата върху масата в бюрото на директора и грижливо зачете голямата редица имена на авторите.

— Щом е изпратил един ръкопис, сигурно е изпратил и други — каза той. — Изтрити ли са и други записвания в книгата?

Секретарят поклати отрицателно глава.

— Това е единственото място, което намерихме — каза той. — В този регистър ще намерите имената на много местни хора. Няма нито един търговец в града, който да не е изпратил по някой ръкопис.

Майк проследи бавно с пръст дългия списък на имена. Страница по страница той прелистваше, след това той внезапно спря на едно заглавие. „Нощта на ужаса“ от сър Грегори Пене, прочете той, при което се обърна към секретаря.

— Значи и сър Грегори е пращал ръкописи?

— Да, един или два. Ще срещнете името му по-нататък. Неговите филми са писани с оглед да подхождат за мис Мендоза. Но той не ви интересува.

— Не — каза Майк бързо. — Ами нямате ли тук някой от неговите ръкописи?

— Всички са върнати — каза секретарят със съжаление. — Чел съм един от тях. Все още си спомням, че Фос убеждаваше директора да изпълнят един от неговите ръкописи. Фос използуваше положението си и измъкваше доста пари. Едва впоследствие открихме това. Той взимаше процент от авторите. Тази сутрин мистер Хебуорд откри, че веднъж Фос е взел 200 фута от една дама, като й обещал да й създаде ангажимент. По този случай днес Хебуорд написа много остро писмо до Фос.