Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Майк се обърна. Любезният стар човек стоеше на вратата с шапка в ръка.

— Страхувам се, че ще ви преча — каза той със своя хубав, мелодичен глас. Бях в града при адвоката ми и не можах да се въздържа да не се отбия насам, да се осведомя как върви работата с филма.

— Благодаря ви, мистер Лонгвал. Филмът върви отлично. Познавате ли мистер Бриксан?

— Защо ходихте при адвоката си? — попита Майк.

— По една интересна работа — отвърна старият човек. — Преди много години следвах медицина и издържах всичките изпити, така че по право аз съм лекар. След това дълго време не практикувах. Никой не знае, че съм лекар. Снощи останах много изненадан, когато един съсед ме повика да прегледам слугата му. Това ме накара да се замисля, понеже не зная дали не съм нарушил законите, щом като съм действувал като лекар, без да съм зарегистрирал такава професия.

— Мога да ви помогна, мистер Лонгвал — каза Майк. — Щом веднъж сте придобили правата на лекар, те остават в сила за цял живот. Никакво престъпление не сте извършили.

— И моят адвокат каза същото — отвърна Лонгвал сериозно.

— Тежък случай ли беше? — попита Майк, който предполагаше кой е бил пациентът.

— Не. Първоначално помислих, че има отравяне на кръвта, но се излъгах. От времето на моята младост до сега медицината е направила грамаден скок и аз не се решавам да предписвам лекарства. И макар много да се радвам, когато мога да помогна на някого, в случая трябва да призная, се чувствувам много нещастен. Почти цялата нощ не спах. Като си отивах за дома, намерих скрит в градината един мотоциклет.

Майк за малко щеше да се засмее.

— А тази сутрин мотоциклетът изчезна. След като го открих, край мене мина нашият приятел Фос. Той изглеждаше много разстроен и възбуден…

— Къде го видяхте? — попита Майк бързо.

— Той мина край къщата ми. Аз стоях на вратата, пушех лулата си и го поздравих, без да знам кой е. Едва като се обърна видях, че е мистер Фос. Каза ми, че току-що посетил някого и че след един час щял да има друга среща.

— В колко часа беше това? — попита Майк.

— Струва ми се, че беше десет и половина — старият човек се замисли. — Не съм напълно сигурен. Беше малко, преди да си легна.

Майк си обясняваше думите на Фос. Грегори го е отпратил, като му е заръчал да се върне, след като Мендоза си отиде.

Лонгвал се обърна към Хебуорд:

— Когато филмът ви бъде готов, ще трябва да ми го покажете.

— Разбира се, мистер Лонгвал.

— Не знам защо чувствувам толкова силен интерес — каза той. — А преди няколко седмици нищо не разбрах от филма.

Секретарят потропа, погледна през вратата и попита:

— Желаете ли да говорите с мис Мендоза?

Джек Хебуорд пламна.

— Не — каза той късо.

— Тя каза… — започна секретарят.

Само присъствието на почтения мистер Лонгвал предпази Джек да не даде израз на яда си над Стела Мендоза, както при друг случай е правил.

— Вчера я видях — каза мистер Лонгвал. — Най-напред помислих, че правите снимки някъде наблизо, но мистер Фос ми каза, че се заблуждавам. Тя е очарователно младо момиче, нали?

— Да — каза Джек Хебуорд сухо.

— Тя изглежда много мила — продължи Лонгвал, без да знае, че настроението на Хебуорд спрямо нея е много лошо.

— Мила и нежна — измърмори Джек Хебуорд, когато старият човек си отиде. — Чухте ли, Бриксан? Ако Стела е мила и нежна, то за дявола може да се каже, че е от шоколад.

На излизане Майк срещна Стела пред входа на ателието и си спомни, че е канена на обяд в Гриф Товер. За голямо свое учудване, тя прекоси улицата и се упъти към него.

— Искам да говоря с вас, мистер Бриксан. Пратих да ви търсят вътре.

— В такъв случай поръчката ви е грешно предадена на мистер Хебуорд.

Тя сви рамене в знак на презрение към Хебуорд и всичко около него.

— С вас исках да говоря. Вие сте детектив, нали?

— Да — каза Майк в напрегнато очакване.

— Автомобилът ми е зад онзи ъгъл. Можете ли да дойдете с мен?

Майк се поколеба. Много му се искаше да поговори с Адела, въпреки че нищо ново не можеше да й каже.

— С удоволствие — каза той след кратко колебание.

Стела караше колата с голяма опитност и всецяло беше отдадена на кормуването… През цялото време на пътуването не каза нищо. От уютната й красиво наредена стая, се откриваше великолепна гледка към Сам Доунс. Майк чакаше с нетърпение да чуе Стела.

— Мистер Бриксан, трябва да ви съобщя нещо, което впрочем може би знаете. Не зная какво ще си помислите за мен, когато чуете това, което ще ви кажа, но трябва да се реша. Повече не мога да мълча.