Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Остро позвъняване я прекъсна.

— Телефонът. Извинете за момент.

Тя бързо излезе, като остави вратата леко отворена. Майк чу нейните бързи и ядосани отговори.

След това млъкна за известно време — тя слушаше, без да отговори. Десетина минути по-късно, тя се върна в стаята. Очите й блестяха, бузите й бяха зачервени.

— Нали няма да се сърдите, ако отложа за по-късно моето съобщение.

Тя беше говорила с Грегори Пене, в това Майк беше уверен, макар че през целия разговор тя нито веднъж не спомена името му.

— Такъв удобен случай не би ви се удал друг път, мис Мендоза? — каза той окуражително.

Тя прехапа устни.

— Да, зная, но имам съображения, заради които в този момент не мога да говоря. Ще ме посетите ли утре?

— Разбира се — каза Майк учтиво. Той беше доволен, че си отиваше.

— Да ви откарам ли с колата?

— Не, благодаря.

— Поне да ви откарам до града. Аз и без това отивам в същата посока — предложи тя.

„Разбира се, че отива в същата посока, щом отива в Гриф Товер“ — си мислеше Майк. В това той така беше уверен, че не си даде труд да я попита. Като стигнаха до хотела, Стела дори не почака Майк да стъпи на тротоара и веднага продължи пътя си.

— Имате телеграма — каза управителят на хотела.

Майк влезе в стаята на управителя и излезе с една телеграма, която бързо разтвори. В първия миг той не можа да разбере съдбоносната вест, която телеграмата носеше. Майк прочете повторно:

„Тази сутрин намерена глава в околността на Гобхем Камън. Елате веднага в полицейския участък Липерхеел.

Един час по-късно един автомобил със светкавична скорост го отведе там. Стейнс го очакваше на стълбата.

— Намерен е днес при изгрев-слънце — каза той. — До този момент не е установена самоличността му.

Той отведе Майк в съседната сграда. В средата на една малка стая, върху маса стоеше едно сандъче. Стейнс отвори капака и Майк хвърли поглед върху восъчно бледото лице. Детектив пребледня като мъртвец.

— Велики Боже! — извика той. Беше главата на Лалей Фос.

Обзет от ужас, Майк се взираше в главата на убития. Той затвори капака и с отвращение го покри с едно платно. След това излезе със Стейнс на асфалтирания двор.

— Познавате ли го? — попита Стейнс.

Майк кимна.

— Да. Лалей Фос, бивш драматург във филмовото предприятие на Хебуорд. За последен път е забелязан вчера в 11 часа. Лично аз по това време го чух като говореше, без да го виждах, в къщата на сър Грегори Пене в Съсекс. Имаше ли, както винаги известие? — попита той.

— Да, но съвършено необикновено.

В бюрото на инспектора, който завеждаше полицейската секция, Стейнс показа написания с пишеща машина къс хартия. Само един характерен ред с познатия шрифт.

„Това е главата на един доносник.“

— Аз телефонирах на полицейския участък в Доркинг. Беше дъждовна нощ и макар много автомобили да бяха минали от там, никакъв номер не можа да се улови — каза Стейнс.

— Обявлението явило ли се е? — попита Майк.

Стейнс поклати глава.

— Не. Ние веднага помислихме за него. Вестниците са наблюдавани най-старателно, всеки редактор беше задължен веднага да ни уведоми, щом получи подобно обявление за публикуване. Но никакво обявление с подозрителен характер не е давано.

— Нека проследим кога се е развила трагедията — каза Майк. — Ясно е, че Фос е бил убит между 11 часа през нощта и 3 часа сутринта, и то по-близо към 11 часа е било, отколкото към 3, защото ако убиецът живее в Съсекс, необходимо му е време, за да отнесе главата в Гобхем и то много рано, за да може преди изгрев-слънце да се върне.

Майк се върна в Чайчестер с голяма скорост. Преди да стигне до града, той се отдели от главното шосе и потегли към Гриф Товер. Когато пристигна там, беше вече доста късно. Къщата имаше обикновения си безжизнен, изглед. Майк позвъни, но никой не се обади. Той позвъни повторно. Този път един от горните прозорци се отвори и Грегори попита:

— Кой е?

Майк излезе изпод свода и погледна нагоре. Грегори Пене не можа да го познае в тъмнината и повторно извика:

— Кой е там?

След това проговори нещо на малайски език.

— Аз съм, Бриксан. Искам да говоря с вас.

— Какво искате?

— Елате долу и ще ви кажа.

— Легнал съм вече. Елате утре.

— Сега трябва да говоря с вас — каза Майк настойчиво. — Имам разрешение да претърся къщата ви.

В действителност той нямаше никакво разрешение, тъй като не беше искал такова.

Сър Грегори затвори прозореца. Измина доста време и Майк помисли, че баронът няма да му отвори. Предположението му обаче не излезе вярно. След дълго чакане, вратата най-после се отвори и при светлината на лампата във вестибюла Майк забеляза Грегори Пене в доста странен костюм.