Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Стела Мендоза излезе, а след нея сър Грегори. Един незапознат с обстоятелствата човек не би могъл нищо особено да долови от разговора им.

— Лека нощ, Грегори — каза тя приятелски. — Утре пак ще те посетя.

— Ела на вечеря — отвърна Пене — и доведи приятеля си. Да те изпратя ли до колата ти?

— Не, благодаря — каза тя бързо.

Бриксан я проследи с поглед, докато изчезна. В това време тежката врата на Гриф Товер се затвори — дрънченето на веригите показваше, че за тази нощ тя е окончателно затворена.

Къде беше Фос? Ако е бил тук, навярно е излязъл по-рано. Бриксан почака още малко, докато всичко утихна, след това на пръсти се промъкна по насипаната с чакъл алея и Проследи Стела. Майк се поозърна и за туземеца, но никъде не можа да го види. Внезапно той си спомни, че е забравил стълбата, върна се и я намери на същото място, където я беше оставил. Майк я разглоби и прибра в раницата си, а 15 минути по-късно извади и мотоциклета от скривалището.

От една от стаите на мистер Лонгвал излизаше жълтеникава светлина. Майк се канеше да отиде при него с надежда, че старият човек ще може да му даде сведения за момичето с кръглото лице от най-горната стая на кулата, но изведнъж реши да се върне в квартирата си. Малкото нощно претърсване не го задоволяваше. Кулата не разкри никаква страшна тайна, поне съвсем не това, което той очакваше. По всичко личеше, че момичето е затворено, след като е било отвлечено от Грегори и доведено в Англия с яхтата му. Такива случаи имаше доста. Дори преди няколко седмици съдът беше разгледал един напълно идентичен случай. Но тази история не беше толкова съществена за Майк, че да пожертва нощната си почивка.

Майк се изкъпа, изпи чаша какао и преди да легне, размисли върху всичко случило се през деня. Той започваше да вярва, че загадката с Главореза няма да се разреши така лесно, както предполагаше в началото. Колкото повече мислеше, толкова по-недоволен ставаше. Най-после, след като се упрекна за нерешителността си, той загаси лампата и легна.

Майк спа до късно сутринта, когато едно неочаквано посещение го събуди. Той се изправи в леглото и разтърка очите си.

— Или сънувам, или това е Стейнс — каза той.

Майор Стейнс се усмихна приветливо.

— Буден сте и не сънувате — отговори той.

— Случило ли се е нещо? — попита Майк и скочи от леглото.

— Нищо особено. Снощи имаше танцова забава, която продължи до късно през нощта, а тази сутрин един ранен влак потегли насам. Тогава реших да се накажа за моя лекомислен живот и дойдох тук, за да проверя до къде са стигнали нещата с изясняването на мистерията Илмар.

— Мистерията Илмар? — Майк смръщи чело. — Та аз съвсем забравих Илмар!

— Донесох ви нещо — каза Стейнс.

Той извади от джоба си изрезка от вестник. Майк я взе и прочете:

„Не са ли душевните ви и телесни болки неизлечими? Колебаете ли се на прага на бездната? Липсва ли ви смелост? Пишете на благодетеля. Кутия…“

— Какво значи това? — попита Майк замислено.

— Тази изрезка е намерена в една стара жилетка, която Илмар е носил няколко дни преди изчезването си. Жената на Илмар претърсила всички негови дрехи, преди да ги продаде, при което е намерила тази изрезка. Обявлението е излязло в „Морнинг телеграм“ от 14 този месец, значи 3–4 дни преди Илмар да изчезне. Номерът на кутията в края на обявлението е кутия в редакцията на вестника, където се събират отговорите. От редакцията се осведомих, че за „благодетеля“ били изпратени четири писма. Узнахме, че същият „благодетел“ бил наредил писмата да се отнасят в една вестникарска будка в Стибингтон стрийт, откъдето една жена ги взимала. По-нататък не можахме да проследим следата. Подобни обявления се оказаха и в други вестници. Тук обаче писмата се адресират в южната част на Лондон, откъдето вероятно са били събирани от една и съща жена. При всяко ново обявление лицето променя адреса, на който се изпращат отговорите. По отношение на жената узнахме, че никой от съседите й не я познава добре. Тя не общувала с никого и както разказва съдържателят на будката била малко нещо ненормална — постоянно мърморела и си говорела нещо. Нарича се Стивънс, поне под това име е известна. Родом е от Лондон.

— Мислите ли, че обявата има връзка с убийството на Илмар?

— В това не сме напълно уверени. Може да се отговори и с „да“ и с „не“. Искам да подчертая обаче, че обявлението е съставено много особено и при тези обстоятелства буди подозрения. А какво е вашето мнение?