Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

С един скок той се хвърли върху нея и запуши устата й с дебелата си ръка.

— Малък дявол! — изсъска той.

В същия момент навярно някой почука, тъй като той се обърна към вратата и каза нещо на малайски език.

Майк не можа да чуе отговора.

— Слушай — каза Грегори на Стела със спокоен глас. — Вън ме чака Фос и иска да ми каже нещо. По този въпрос ще поговорим по-късно.

Той я пусна, отправи се към писалището и завъртя ръчката, която отваряше тайната врата на стаята на Баг.

— Влез там и чакай — каза той. — Разговорът ми с Фос не ще трае повече от пет минути.

— Не — каза тя. — Ще си вървя. И утре можем да поговорим по този въпрос. Съжалявам, че бях така остра, Грегори, но понякога ти ме влудяваш.

— Върви там вътре — каза той остро и посочи към килията.

— Не искам — извика тя уплашено и лицето й пребледня. — Ти, подли човече, мислиш ли, че не зная какво има там? Това е килията на Баг, мизернико!

Лицето на Грегори стана страшно. Злоба и презрение се изписаха на него. Със затаен от страх дъх, Стела го гледаше, отстъпвайки към стената. Грегори се опомни.

— Тогава върви в малкия салон — каза той грубо.

Бриксан едва има време да се отдръпне в един ъгъл. Вратата се отвори и тя влезе.

— Тук е тъмно — каза тя страхливо.

— Запали лампата.

Вратата се затвори. Майк Бриксан не знаеше какво да прави. Той забеляза, че тя опипва стената и предпазливо отстъпи от пътя й, при което се блъсна в един стол.

— Кой е тук? — извика тя. — Грегори, повикай някой! Грегори!

Майк наново чу пронизителен писък. Той беше до прозореца, промъкна се през него и скочи на земята. И докато тичаше към храсталака, тя все още пищеше. Колкото бързо и да бягаше, някой тичаше още по-бързо след него — една голяма и безформена фигура, която се движеше на ръце и крака. Детективът се ослуша, обърна се и позна преследвача си. Откъде се беше появил Баг? При скачането си на земята Майк нямаше време да се огледа. Джобът на дрехата му беше удивително лек. Той опипа с ръка и констатира, че револверът му липсва. При скачането беше изпаднал.

Бягайки през полето, Майк чуваше, че маймуната го следва. Той се спъваше в зелки и нагази в дълбоки бразди. Страшното животно все повече го наближаваше. Задната врата беше вече пред Майк, но беше заключена. Но дори и да не беше така, високият зид не можеше да бъде пречка за маймуната. Стената спря Майк. Със затаен дъх той се обърна към преследвача си и в тъмнината съгледа две зелени очи като две звезди на нещастието.

Майк Бриксан се приготви за последна и безполезна борба. Внезапно, за голямо негово учудване, маймуната се спря. Нейното тихо цвъртене премина в силно фучене. Тя се изправи в цялата си височина и удари с ръка косматите си гърди.

Майк долови особен шум, приличен на шипенето на пара. Учуден, той се огледа и неочаквано на върха на зида забеляза един свит човек, когото Майк веднага позна. Това беше туземецът, когото Майк беше видял през деня в Чайчестер. Заплашителните удари на маймуната ставаха все по-чести. Изведнъж Майк съгледа в ръката на туземеца бляскаво закривено острие — меч, такъв, какъвто висеше над камината в стаята на Грегори Пене.

Докато Майк стоеше още като втрещен от страх и объркване, туземецът скочи на земята. С почти човешки вид на уплаха, Баг побягна. Майк проследи страхотната му фигура, докато изчезна в тъмнината.

— Приятелю мой! — каза Майк на холандски — вие се явихте точно навреме — и той се обърна, но чужденецът беше изчезнал, сякаш земята го беше погълнала.

Майк постави ръка над очите си, за да затули светлината от звездите, и на достатъчно далечно разстояние съгледа една тъмна фигура, която се промъкваше в сянката на стената. В първия момент детективът искаше да го настигне и разпита, но се обърна, с мъка се покатери по зида и скочи на отвъдната страна. След това подреди вещите си и тръгна покрай зида чак до парковата врата на Гриф Товер. Смело той се упъти към къщата, подсвирквайки си.

Минавайки през открития двор пред къщата, той не забеляза никого. Тогава той се обърна към същото място, където беше скочил от прозореца, и след кратко претърсване намери пистолета си.

Преди да си тръгне, Майк реши да се увери, че Стела Мендоза е в безопасност. Колата й чакаше вън на пътя. Майк посегна към звънеца, но дочу стъпки в хола и се ослуша. Нямаше съмнение, че едното лице от двамата души в хола е Стела Мендоза. Майк се дръпна към храсталака и се скри.