Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Джек поклати глава.

— Не, ще изрежем това парче, то е много късо.

Светлината загасна и те се върнаха обратно в бюрото на директора.

— По ред причини Пене не ми е приятен — каза Джек Хебуорд. — А особено откакто узнах, че има интимни връзки с Мендоза.

— Коя е тя? Да не е артистката, която освободихте?

Хебуорд кимна с глава.

— Стела Мендоза? Тя не е нито добра, нито лоша — каза той. — По-рано се чудех, защо Пене с готовност се съгласява да правим снимки при него. Сега работата ми е ясна. Струва ми се, че къщата на Пене крие много тайни.

Майк се усмихна едва доловимо.

— Най-малкото — тайни! Но аз още тази нощ ще отида там — каза той. — Искам отново да се запозная с Гриф Товер, и то без да искам позволение от сър Грегори. Ако ми се удаде да открия това, което предполагам, още утре Пене ще бъде в затвора.

Майк Бриксан беше поръчал от града тежък куфар с най-разнообразни дрехи, гримове и пособия. В продължение на половин час, той се рови в него. Един прислужник от хотела съобщи, че поръчаният от него мотоциклет е готов.

С раница на гърба, Майк възседна мотора и скоро градът остана зад гърба му. По кривите улици на Съсекс той направи значителна обиколка, преди да стигне Довер Хауз, където скри мотора.

Часът беше 11, когато Майк прекоси полето и се упъти към задната врата на Гриф Товер. През цялото време той непрекъснато се озърташе и ослушваше за Баг. Задната врата беше заключена, но Майк се беше подготвил за такава възможност. Той смъкна раницата, извади връзка пръти и привърза три от тях един за друг. На горния край прикрепи дебела тъпа кука, след това вдигна куката до върха на високия зид и я закачи, изпита издръжливостта й и след няколко секунди беше горе и скочи на отвъдната страна.

Той измина същия път както и по-рано, и навлезе в храсталака. Със затаен дъх Майк се ослушваше наляво и надясно. Когато стигна края на храсталака, една врата се отвори и двама мъже излязоха. Единият беше Пене, другия човек Майк не позна веднага. Когато чу гласа му, разбра, че е Лонгвал.

— Вярвам, че ще мине. Раните не са много опасни. Прави впечатление, като че са причинени от силни удари с копито — каза Лонгвал. — Надявам се, че помощта ми ще бъде от полза, сър Грегори, макар моята медицинска дейност да е престанала от петдесет години насам.

Значи старият Лонгвал е лекар! Новината не изненада Майк. В благородното поведение и приятелските обноски на този човек имаше нещо, което дори един по-малък психолог от Майк Бриксан би навело на мисълта за подобна професия.

— Моята кола ще ви върне — каза Грегори.

— Не, благодаря, предпочитам да се върна пеша, пък не е и далече. Лека нощ, сър Грегори!

Баронът отговори „лека нощ“ и влезе в слабо осветения хол. Майк чу дрънченето на синджирите, с които баронът затваряше вратата.

Нямаше време за губене. Преди още Лонгвал да изчезне в тъмнината, Майк отвори раницата си и прибави към стълбата си още три пръти.

Той правилно беше преценил височината, защото като вдигна стълбата и закачи куката в рамката на малкия прозорец, стълбата увисна само няколко сантиметра от земята. Детективът изпиха издръжливостта й, след това бързо се покатери нагоре и след няколко секунди надзърна през прозорчето. Последното лесно се отвори. В следващия миг той стоеше на стъпалото на една тъмна и тясна стълба.

Майк носеше електрическо джобно фенерче и освети помещението. Долу той съгледа врата, която вероятно водеше в хола. Той се замисли и след малко си спомни, че в един ъгъл на хола се намираше завеса. На това обстоятелство по-рано той не отдаваше никакво значение. Той слезе долу и се опита да отвори вратата, но тя беше заключена. Майк сложи лампата над ключалката. В невероятно късо време, тя се подаде. Като се увери, че вратата ще се отвори, Майк въздъхна със задоволство. Сега той се покачи по стълбата и се добра до тясна и без врата площадка.

Втора, трета и четвърта стълби го отведоха, както предполагаше, до върха на кулата. Тук Майк откри тесен изход. Той се ослуша и след малко чу, че някой ходи. По шума той позна, че лицето е с пантофи. Една врата се отвори с глух трясък. Майк натисна ръчката — вратата не беше заключена. Той я отвори малко, колкото да може с погледа си да обхване стаята.

Стаята беше малка, без мебели. В единия от ъглите се намираше легло, в което лежеше жена. За щастие, тя беше обърната с гръб към вратата. Черната й коса и тъмният цвят на голата й ръка, която почиваше върху покривката, показваха, че не е европейка.