Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Помпей натисна дръжката, отвори едното крило на вратата и излезе. Цицерон остана разтреперан върху кушетката, стисна силно зъби, коленете му играеха. Мина доста време — даже нямаше представа колко. Най-сетне събра сили да се опре с две ръце на дивана и се изправи. Тръгна бавно към вратата.

Едва в подножието на Палатина разбра истинското значение на току-що проведения разговор. Какво всъщност му беше казал Помпей. Че Публий Клодий е бил убит по негова воля; че Милон е бил негово оръдие; че оръдието вече се е изтъпило и че ако той, Марк Тулий Цицерон, не стори каквото му се казва, той ще сподели съдбата на Публий Клодий. Кое щеше да е следващото оръдие на Помпей? Секст Клелий? О, светът беше пълен с подходящи сечива! Ала какво искаше всъщност този Помпей от Пиценум? И къде във всичко това се намесваше Цезар? А той със сигурност участваше! На Клодий не можеше да бъде позволено да стане претор. Те се бяха споразумели.

В мрака на спалнята си той заплака. Теренция се размърда, промърмори нещо, извъртя се на другата страна. Цицерон, увит в тънко одеяло, се оттегли в студения перистил и там продължи да плаче колкото за себе си, толкова и за Помпей. Енергичният, способен, необичайно самоуверен седемнайсетгодишен юноша, когото бе срещнал по време на войната на Помпей Страбон срещу италийците в Пиценум, отдавна не съществуваше. Знаел ли беше тогава, че един ден ще използва окаяния млад Цицерон като маша? Затова ли се беше държал толкова милосърдно? Затова ли бе спасил живота на злощастния млад Цицерон? За да може един ден да го заплаши, че ще му отнеме онова, което беше запазил?

Всяка сутрин Рим се будеше със суматоха и шум, макар че цяла нощ тежки волски каруци трополяха по тесните улици, доставяйки стоки за витрините на магазините или за някой цех или работилница. Рим се будеше готов да започне поредния ден, посветен на неуморното натрупване на пари.

На утрото на петия ден от процеса срещу Милон в специалния съд на Луций Ахенобарб обаче Рим внезапно утихна. Помпей буквално бе затворил града. Между Сервиевите стени не течеше никаква дейност: нито една улична закусвалня не предлагаше бърза храна, нито един гостилничар не вдигна кепенците, нито един пекар не подгря пещите, нито една сергия не бе разпъната на пазара, нито един учител не събра учениците си в някой тих ъгъл, нито един банкер или лихвар не завъртя сметалата си, нито един търговец на книги или скъпоценности не отвори вратата си, нито един роб или наемник не отиде на работа, членовете на нито едно улично братство или друго сдружение не се събраха.

Тишината бе изумителна. Всички улици към форума бяха преградени от намръщени, неразговорливи войници, а на самия форум дълги копия блестяха над развяващите се пера на сирийски шлемове. Две хиляди души охраняваха само форума, още три хиляди пазеха града в този студен девети ден на април. Като сомнамбули стотината мъже и жени, принудени да присъстват на процеса, се събраха на площада, разтреперани от студа и с тревожни погледи.

Помпей беше установил съдилището си пред входа на съкровищницата под храма на Сатурн и там раздаваше правосъдие по финансови искове. Ахенобарб накара ликторите си да вземат дървените топчета от хранилището и да донесат гърне за теглене на жребий. Марк Антоний щеше да отхвърля съдебни заседатели от името на обвинението, Марк Марцел — за защитата, но когато името на Катон бе изтеглено, и двамата кимнаха.

За избора на петдесет и единия съдебни заседатели бяха нужни два часа. След това дойде времето за изказванията от страна на обвинението. По-младият от двамата Апий Клавдии и Марк Антоний (останал в Рим специално, за да участва в делото) говориха по половин час, а Публий Валерий — още един. Добри речи, но не като тези на Цицерон.

Когато Цицерон излезе със свитък в ръка (свитъкът беше само за ефект, тъй като юристът никога не го поглеждаше), съдебните заседатели се наведоха напред в очакване. Когато говореше, Цицерон създаваше впечатление, че измисля речта си в момента, плавно, изразително, завладяващо. Кой можеше да забрави речта му срещу Гай Вер, защитите му на Целий, на Клуент, на Роск от Америя? Убийци, мошеници, чудовища, всичките бяха мливо за неподбиращата воденица на Цицерон. Той дори бе успял да представи злосторника Антоний Хибрида като невинно дете.

— Луций Ахенобарбе, уважаеми съдебни заседатели, аз излизам пред вас, за да представя великия и добър Тит Аний Милон.

Цицерон направи пауза, погледна седящия в блажено очакване Милон, преглътна тежко.