Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Ахенобарб се размърда неловко в креслото си и нареди:

— Уважаеми съдебни заседатели, гласувайте.

Съдебните заседатели се заеха да драскат по малки восъчни плочки. Пишеха само по една буква: „А“ за „абсолво“ — невинен и „К“ за „кондемно“ — виновен. Ликторите на Ахенобарб събраха плочките и той ги преброи; свидетелите надничаха над рамото му.

— Кондемно с трийсет и осем гласа — обяви той с монотонен глас. — Тит Аний Милон, налага се да изчисля глобата ти по оценката на щетите, ала според Помпеевия закон за насилието за такова нарушение се предвижда прогонване от Рим. Мое задължение е да те предупредя, че ти се забранява да приближаваш на по-малко от деветстотин километра до Рим по суша и вода. Не забравяй, че срещу теб има възбудени още три обвинения. Ще бъдеш съден под председателството на Авъл Манлий Торкват за рушвети по време на изборната кампания. При Марк Фавоний за незаконно свързване с членове на уличните братства, забранено от закона на Юлий Марций. И под председателството на Луций Фабий по обвинения в подклаждане на размирици според Плавтовия закон за насилието. Край на заседанието.

Целий изведе почти изпадналия в безсъзнание Цицерон. Катон, който бе гласувал с „абсолво“, се приближи до Милон. Много странно. Дори кавгаджийката Фулвия не закрещя победоносно. Присъстващите мълчаливо се разотидоха.

— Съжалявам, Милоне — рече Катон.

— Аз съжалявам още повече, повярвай.

— Опасявам се, че ще бъдеш осъден и по другите обвинения.

— Разбира се. Макар че няма да присъствам лично. Още днес заминавам за Масилия.

За пръв път Катон не крещеше; почти шепнеше:

— Няма да навреди, ако си подготвен за последиците. Надявам се забеляза, че Луций Ахенобарб не издаде заповед за запечатване на дома ти или за запор над средствата ти.

— Благодарен съм му за това. И ще съм подготвен.

— Цицерон ме удиви.

Милон се усмихна, поклати глава:

— Бедният Цицерон! Мисля, че съвсем наскоро е открил някоя от тайните на Помпей. Моля те, Катоне, пази се от Помпей! Знам, че добрите люде възнамеряват да го привлекат на своя страна. Разбирам защо. Ала по-добре да се съюзите с Цезар. Той поне е римлянин.

Катон обаче подскочи гневно.

— Цезар ли? По-добре да умра! — изкрещя и бързо се отдалечи.

В края на април се състоя една сватба. Гней Помпей Велики се ожени за вдовицата Корнелия Метела, двайсетгодишната дъщеря на Метел Сципион. Планк Бурса така и не повдигна обвинения срещу баща й.

— Не се тревожи, Сципионе — рече весело младоженецът на скромната сватбена вечеря. — Възнамерявам да проведа изборите навреме през квинктил и обещавам да те посоча за втори консул до края на мандата ми. Шест месеца са дълъг период за управление без колега.

Метел Сципион не знаеше да го удари ли, или да го разцелува.

Макар че остана затворен в дома си няколко дена, Цицерон се съвзе. Постара се да си внуши, че това никога не се е случвало. Че Помпей си е Помпей, какъвто винаги го беше познавал. Да, бе получил пристъп на мигрена, от онези гнусни кризи, които размътват ума и оплитат езика. Така го беше обяснил на Целий. Официално заяви, че присъствието на войниците го било разконцентрирало — как можеше човек да се съсредоточи в такава тишина, при такъв израз на военна мощ? И дори някои да си спомняха, че бе преживявал и по-лоши удари, те не проговаряха. Цицерон просто остаряваше.

Милон се установи в Масилия, макар че Фауста се върна при брат си в Рим.

Един куриер му занесе копие от речта, която бе приготвил Цицерон, допълнена с оправдания заради войниците и цветущи изрази по адрес на консула без колега.

„Много благодаря — писа Милон на адвоката. — Ако беше имал и куража да я произнесеш, сега нямаше да се гощавам с брадатите масилски барбуни.“

Абсолво — латинският термин, използван, за да се признае публично призованият пред съда за оправдан.

Авгур — свещенослужител, чиито функции се изразяват не толкова в това, сам да предсказва бъдещето, колкото да осигури всичко необходимо за гадателствата, извършвани от други. Всички авгури, дванайсет на брой — шестима патриции и шестима плебеи — образуват колегията на авгурите. До минаването на предложения през 104 г. пр.Хр. от Гней Домиций Ахенобарб лекс Домициа де сацердоциис авгурите са се избирали единствено от членовете на колегията. Според новия закон обаче започват да се избират публично от народа. Авгурът нито предсказва бъдещето, нито провежда авгуриите по своя воля. Задачата му се състои в това да провери дали предметите или знаците, по които се извършва гадаенето независимо дали става въпрос за започване на война, свикване на събрание, приемане на закон или каквито и да било други държавни дела, — са получили одобрението на боговете. Понеже е съществувал наръчник, по който точно да се определят знаците, представляващи знамения, човек не е трябвало задължително да притежава способности на медиум, за да бъде избран за авгур. Дори напротив, в Рим винаги се е гледало с недоверие на хората, твърдящи, че притежават свръхестествени способности, и се е държало всичко да бъде „по книга“. Авгурът е носил тога трабея (вж. статия), а в ръцете си е държал специална пръчка, наречена литуус.