Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

— Това на никого не се харесва — съгласи се Цицерон. — Дори бедният стар Хортензий негодува. Бибул и Катон също, нищо чудно. Чудното е, че именно те предложиха Помпей да бъде избран за консул без колега.

— Може би — рече замислено Атик — са се опасявали, че Помпей ще узурпира властта по незаконен път. Точно както Сула.

— Така или иначе, с Целий смятаме, че някои от главните виновници трябва да си получат заслуженото. В момента, в който Планк Бурса и Помпей Руф завършат мандатите си като народни трибуни, смятаме да ги съдим за подстрекаване към насилие. Новият закон на Помпей срещу безредиците ще ни улесни.

— Знам един човек, който изобщо не е доволен от новия ни консул без колега — отбеляза Атик.

— Цезар ли имаш предвид? — Цицерон се ухили доволно. — О, това беше блестящ ход! Целувам и ръцете, и краката на Великия за това!

Атик обаче, който преценяваше доста по-трезво възможностите на Цезар, поклати глава:

— Изобщо не беше блестящ ход и някой ден той може да страда заради това. Ако Помпей възнамеряваше да предотврати кандидатирането на Цезар за консул, защо накара десетте народни трибуни да му разрешат да се кандидатира ин абсенция ? Сега пък измисли нов закон, забраняващ задочното кандидатиране на когото и да било, включително и на Цезар.

— О! Марионетките на Цезар доста реваха.

Тъй като Атик бе от ревалите, той за малко да изрече някоя забележка, но прехапа език. Какъв смисъл имаше? Никой не можеше да убеди Цицерон да погледне на нещата през очите на Цезар. Не и след Катилина. И както повечето горделиви провинциални благородници, разсърди ли се на някого, Цицерон му имаше зъб за цял живот.

— Какво лошо има в това? — попита Атик. — Защо да не викат? Всеки си има застъпници. Да кажеш обаче „Ох! Забравих!“ и да вмъкнеш в закона си член, изключващ Цезар, а после да го отмениш не е достойно. Това е подло, нечестно. Повече щях да го уважавам, ако беше рекъл: „Толкова по-зле за Цезар, ще се наложи да се съобрази!“ Помпей е твърдоглав и притежава голяма власт. Власт, която не използва разумно. Защото той никога не е използвал властта си разумно, още откакто мина по Фламиниевия път с три легиона (като неопитен младеж на двайсет и две!), за да помогне на Сула да яхне Рим. Помпей не се е променил оттогава. Просто е станал по-стар, по-дебел и по-коварен.

— Коварството е полезно — възрази Цицерон; той винаги бе подкрепял Помпей.

— Стига да е насочено срещу хора, които ще му се подлъжат. Цицероне, не мисля, че Цезар е подходяща мишена. Той е много по-хитър от Помпей, да не говорим за ума му. Проблемът с Цезар обаче е, че той е най-прямият човек, когото познавам. В случая с него коварството не е постоянно качество, а необходимост. Помпей има навика да се оплита в мрежа от лъжи. Да, той умело дърпа нишките, но все пак се оплита. Цезар тъче цял килим. Още не съм видял какви са шарките, но се страхувам от него. Не по причините, по които се боиш ти. Ала все пак се страхувам!

— Глупости! — възкликна Цицерон. Атик затвори очи и въздъхна:

— Изглежда, Милон ще се изправи пред съда. Как ще изпълниш задълженията си тогава?

— Това да не е начин да намекнеш, че Помпей не иска да му се размине?

— Той наистина не иска на Милон да му се размине.

— Не мисля, че го е грижа.

— Цицероне, порасни най-после! Разбира се, че го е грижа! Той забърка Милон в това, разбери!

— Не разбирам.

— Мисли каквото щеш тогава. Ще поемеш ли защитата на Милон?

— Дори партите и арменците, събрани заедно, не могат да ме спрат! — заяви Цицерон.

Делото срещу Милон започна в края на зимата, който (дори след прибавянето на допълнителния месец от двайсет и два дена) дойде на четвъртия ден на април. Председателят на съда беше бивш консул, Луций Домиций Ахенобарб, а обвинителите — двамата млади Апий Клавдии, подпомагани от двама патриции от рода на Валериите, Неп и Леон, и старият Херений Балб. Екипът на защитата беше само от отбрани: Хортензий, Марк Клавдий Марцел (от плебейската фамилия Клавдии, не от тази на Клодий), Марк Калидий, Катон, Цицерон и Фауст Сула, девер на Милон. Гай Луцилий Хир се суетеше постоянно около Милон, но тъй като бе близък братовчед на Помпей, не можеше да прави друго. Брут също предложи услугите си като вещо лице.

Помпей много добре беше обмислил как да проведе това съдбовно събитие, протичащо според издадените от него закони против насилието (обвиненията не бяха за убийство, тъй като нямаше свидетели). Имаше някои нови моменти; сред тях правилото, че съдебните заседатели трябва да се изберат едва в последния ден на процеса. Помпей лично изтегли имената на осемдесет и един човека, само петдесет и един, от които щяха да участват в издаването на присъдата. Когато бъдат избрани пак чрез теглене, вече щеше да е твърде късно за рушвети. Свидетелите щяха да се изслушват в продължение на три последователни дни, след което на четвъртия щяха да се изнасят пледоариите. Всички свидетели щяха да бъдат подложени на кръстосан разпит. В края на четвъртия ден пред целия съд имената на осемдесет и единия потенциални съдебни заседатели трябваше да бъдат написани върху дървени топчета, които след това да бъдат запечатани в хранилищата под храма на Сатурн. Имената щяха да се теглят на сутринта на петия ден, като обвинението и защитата имаха право да отхвърлят по петнайсет съдебни заседатели.