Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

Точно в края на годината Цезар получи писмо от Квинт Цицерон, първи легат на големия си брат, управителя на Киликия.

„Не трябваше да те оставям толкова рано, Цезаре. Това е едно от неудобствата да работиш за човек, който действа бързо като теб. Аз си въобразих, че брат ми Марк ще замине веднага за Киликия. Ала той не го стори толкова бързо. Тръгна от Рим в началото на май и за близо два месеца стигна едва до Атина. Защо угодничи на Помпей Велики? Това е започнало от времето, когато е бил на седемнайсет и е служил като кадет във войската на Помпей Страбон, знам, но мисля, че Марк твърде много преувеличава дълга си към Помпей Велики за защитата му в онези години. Можеш да се досетиш, че се наложи да прекарам два дни в дома на Великия в Тарентум. Никога няма (макар че опитах) да харесвам този човек.

В Атина (където чакахме военния легат на Марк, Гай Помптин — аз можех да водя войските на Марк много по-умело, но той не ми се доверява) научихме, че Марк Марцел е бичувал един гражданин от твоята колония в Новум Комум. Срамна история, Цезаре. Брат ми също е възмутен, макар че умът му е зает главно с партската заплаха. Точно затова отказа да напусне Атина преди пристигането на Помптин.

След още един месец преминахме в Киликия при Лаодицея. Такова прекрасно място, с тези ослепителни кристални тераси, надвиснали от скалите! Сред топлите чисти езерца местните жители са изградили мраморни басейнчета за такива като Марк и мен, изнурени от жегата и праха по пътя от Ефес до Лаодицея. Прекрасно бе да прекараме няколко дни като риби (водата е много полезна за костите).

Сетне обаче, след като отново тръгнахме на път, ние си дадохме сметка какво зло е причинил Лентул Спинтер, а след него и Апий Клавдий на бедната, опустошена Киликия. Брат ми я нарече «развалина на отчаянието» и не преувеличава. Провинцията е ограбена, експлоатирана, изнасилена. Всичко и всеки са обложени с непосилни данъци. И не от друг, а от сина на скъпата ти приятелка Сервилия. Да, съжалявам, че трябва да го кажа, но Брут явно се е сработил много добре с тъст си Апий Клавдий във всякакви срамни начинания. Макар че винаги избягва да критикува високопоставени люде, брат ми писа на Атик, че смяха поведението на Апий Клавдий в провинцията за позорни. А и никак не му хареса, че Апий Клавдий отказа да ни приеме.

Останахме в Тарзус много малко; Марк бързаше да използва удобния за водене на война сезон. Партите извършваха набезите си по поречието на Ефрат и цар Ариобарзан от Кападокия бе под ужасно напрежение. Войската беше малобройна като тази, която заварихме в Киликия. Защо са толкова немощни тези две армии? От липса на пари. Човек лесно може да се досети, че Апий Клавдий прибира повечето от средствата за войската в собствения си джоб и не дава пукната сестерция за състоянието на двата си легиона. Дава пари само за половината от действителния брой на войниците. Цар Ариобарзан от Кападокия не разполага със средства за подобаваща армия главно защото младият Брут — този стълб на римската непорочност, му е дал заем с астрономична лихва. Брат ми е бесен.

Както и да е, той прекара следващите три месеца, водейки военна кампания в Кападокия, изключително уморително занимание.

О, Помптин е глупак! Губи дни за обсадата на жалки селца, които ти би превзел за минути. Брат ми, разбира се, няма представа от водене на войни и е доволен.

Бибул само си губеше времето в Сирия, което ни принуди да го чакаме, преди да започнем общия си поход от двете страни на планините Аманус. Всъщност едва започваме. Както научих, той пристигнал в Антиохия през секстил и отпратил младия Гай Касий доста хладно за Рим. Разбира се, взел е двамата си сина. Марк Бибул е на двайсет и няколко, а Гней Бибул — на деветнайсет. Тримата Бибули с раздразнение установили, че Касий се е справил доста добре с партската заплаха, включително при засадата край Оронт.

Този военен плам не е много по вкуса на Бибул, струва ми се. Той смята да се справи с партите по доста по-различен начин от Касий. Вместо да води битки, той наел един парт на име Орнадапат да нашепне на цар Ород, че Пакор, любимият му син, възнамерявал да го измести от трона. Хитро, но не и достойно за възхищение, нали?

Галия ми липсва много, Цезаре. Липсват ми войните, които водихме, толкова бързи и ефективни, толкова лишени от интриги сред висшите командни кръгове. Тук се налага да отделям по-голяма част от времето си, за да усмирявам Помптин, отколкото за каквото и да било друго по-полезно начинание. Моля те, пиши ми. Имам нужда от малко ободряване.“