Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

— Тя е едва на шестнайсет — намръщи се Брут.

— Знам! — тросна се Касий. — Знам също така и чия дъщеря е всъщност. Е, цял Рим знае. И тъй като Юлиевата кръв е малко по-благородна от Юниевата, нямам нищо против да се оженя за потомката на Цезар. Макар и да не харесвам особено този човек, той доказа, че кръвта на Юлиите още е силна.

— Моята кръв е Юниева — изсъска Брут.

— Ала от Брут, не от Силан. Има разлика.

— По майчина линия и аз, и Тертула сме патриции от рода на Сервилиите — продължи замислено Брут.

— Е, стига сме спорили — побърза да го прекъсне Касий, знаейки докъде ще се стигне. — Мога ли да се оженя за Тертула?

— Трябва да питам майка си.

— О, Бруте, кога ще пораснеш? Не Сервилия трябва да вземе това решение!

— Кое решение? — попита тя, докато влизаше в кабинета на Брут, без да чука.

Големите й тъмни очи се спряха не върху сина й (когото намираше толкова недостоен, че не искаше дори да го поглежда), а върху Касий. Лицето й грейна, тя се приближи до него и хвана загорялото му от слънцето лице с две ръце.

— Касий, колко се радвам да те видя пак в Рим! — поздрави го тя и го целуна.

Страшно обичаше Касий, още от времето, когато бе посещавал едно училище с Брут. Войник, човек на действието. Младеж с амбиции да си създаде име.

— Кое решение? — повтори тя и се настани в едно кресло.

— Искам да се оженя за Тертула веднага — отвърна той.

— Да питаме тогава нея — рече Сервилия, като по този начин отне правото на решение от сина си; плесна с ръце, за да повика един прислужник. — Повикай Тертула — нареди, сетне отново се обърна към Касий: — Защо?

— Скоро навършвам трийсет и три, Сервилия. Време е да създам семейство. Знам, че Тертула още не е пълнолетна, но сме сгодени от доста години, не съм някой непознат.

— И тя вече е на възраст за женене — добави разсеяно майката.

Като че за потвърждение на тези думи след миг на вратата се почука и Тертула влезе.

Касий примигна — не я беше виждал от три години, три години на големи промени. Тя бе станала от тринайсет на шестнайсет. Беше се превърнала в жена. И колко беше красива! Приличаше на мъртвата дъщеря на Цезар, Юлия, макар че не беше толкова светла и стройна. Големите й, правилно разположени очи бяха златистосиви на цвят, гъстата й коса бе тъмноруса, устата й — мамеща да я целунеш. Имаше леко загоряла безупречна кожа. Изящни гърди. О, Тертула!

Когато видя Касий, тя се усмихна мило и протегна ръце към него.

— Гай Касий — поздрави го с леко пресипналия глас на Юлия.

Той се приближи до нея, също с усмивка, и пое ръцете й.

— Тертула! — Обърна се към Сервилия: — Мога ли да я попитам?

— Разбира се — отвърна тя, зарадвана, че двамата се харесват.

Касий стисна ръцете на момичето по-силно.

— Тертула, поисках ръката ти. Майка ти… — Реши да не споменава Брут; защо да си прави труда? — Майка ти каза, че ти трябва да решиш. Ще се омъжиш ли за мен сега?

Усмивката й се промени, стана по-съблазнителна и изведнъж пролича, че е потомка на Сервилия, една от най-големите съблазнителки.

— С удоволствие, Гай Касий — отговори.

— Добре! — намеси се рязко Сервилия. — Касий, заведи я някъде, където можеш да я целунеш, без да те видят половината слуги. Бруте, погрижи се за организирането на сватбата. Сезонът е подходящ, но избери внимателно деня. — Тя погледна намръщено щастливата двойка: — Хайде, какво чакате!

Те излязоха хванати за ръце и оставиха Сервилия със сина й. Пъпчив както винаги, безобразно брадясал, защото не можеше да се бръсне, с влажни като на бито куче очи и отпуснати устни.

— Не знаех, че Касий е при теб — рече тя.

— Току-що дойде, мамо. Щях да те повикам.

— Дойдох да говоря с теб.

— За какво? — попита смутено Брут.

— За някои слухове по твой адрес. Разнасят те из целия град. Атик е най-загрижен.

Лицето на Брут се изкриви, изведнъж придоби по-суров вид — може би израз на истинската му същност, когато не беше в компанията на майка си.

— Цицерон! — изсъска.

— Именно. Непрекъснато хули лихварските ти начинания в провинцията му, в Кападокия и в Галатия. Да не споменаваме Кипър.

— Нищо не може да докаже. Парите са дадени от двама мои клиенти, Мациний и Скапций. Аз само съм защитавал интересите на клиентите си, мамо.

— Скъпи ми Бруте, забравяш, че съм на този свят много преди ти да си в състояние да управляваш собствената си съдба! Мациний и Скапций са твои служители. Баща ми основа фирмата заедно с много други. Добре прикрито, вярно е. Ала ти не можеш да си позволиш да дадеш на човек с остър ум и съобразителност като Цицерон какъвто и да било повод да те уличи.