Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

Тя направи малък кръг около него, за да се наслади на стегнатото му седалище, на тънкия му кръст, на широкия му гръб, на главата върху якия му врат. Красавец! Какъв мъж! Как можеше да докосне това съвършенство? Той беше за Фидий и Праксител, заслужаваше да бъде обезсмъртен в скулптура.

— Сега е мой ред — рече той, когато тя огледа тялото му.

Тя разпусна буйната си коса, съвършено черна, с изключение на два бели кичура на слепоочията. Смъкна робата си в алено и кехлибар. Петдесет и четири годишната Сервилия застана чисто гола пред любовника си, без да почувства никакво притеснение. Кожата й бе гладка като слонова кост, а пълните й гърди — все още стегнати, ала мускулите на седалището й вече бяха отпуснати, талията — по-разширена. Възрастта, знаеше тя, изобщо не влияеше на тези неща между един мъж и една жена.

Тя легна на кревата и отпусна ръце от двете страни на покритите си с черни косми слабини и раздалечи леко срамните си устни. Не беше ли казал Цезар, че това е най-красивото цвете, което някога е виждал? Нейната самоувереност се крепеше на това, на гордостта, че държи Цезар в плен.

О, но докосването на този млад, нежен, невероятно потентен мъж! Да бъде обладавана с такава сила и в същото време с такава нежност, да се отдава без всякакъв свян и въпреки това с толкова разумна умереност. Тя пое езика му в уста, започна да го целува по гърдите, по слабините, да се гърчи от страст и когато достигна върха на възбудата си, закрещя с всички сили. „Ето, синко! — помисли си. — Надявам се да слушаш внимателно. Току-що преживях удоволствие, което ти никога няма да изпиташ. С мъж, в когото не ме интересува нищо друго, освен това да го накарам да се гърчи от екстаз.“

След това те останаха заедно, съвършено голи, пиха и водиха такъв непринуден разговор, който може да следва само след пълно физическо сближаване.

— Научих, че Курион е внесъл закон за назначаване на комисия по надзора на обществените пътища в Италия и че председателят на тази комисия щял да е с ранга на проконсул — отбеляза Сервилия, положила крака в скута му, играейки с пръсти с космите му.

— Вярно е, но Гай Марцел Големия никога няма да го одобри.

— Странна мярка, струва ми се.

— На всички така им се струва.

— Дали Цезар не го е купил, как мислиш?

— Съмнявам се.

— Все пак единственият, който би могъл да извлече някаква изгода от Курион, е Цезар — предположи Сервилия. — Ако загуби провинциите и империума си през мартенските календи, законът на Курион ще му даде нова проконсулска длъжност и империумът му ще бъде запазен. Не е ли така?

— Така е.

— Значи, Курион е човек на Цезар.

— Наистина не го вярвам много.

— Той много неочаквано покри всичките си задължения.

Понтий Аквила се засмя и отметна глава назад:

— Освен това се ожени за Фулвия. И то доста навреме, ако вярваме на слуховете. Коремът й е твърде закръглен за наскоро задомена жена.

— Горката стара Семпрония! Да дадеш дъщеря си от един демагог на друг.

— Досега не съм видял признаци Курион да е демагог.

— Ще видиш — изрече загадъчно Сервилия.

Вече повече от две години сенатът бе лишен от древната си сграда, Курия Хостилия, ала още никой не изявяваше желание да я възстанови. Управляващите хазната бяха толкова стиснати, че държавата не отпускаше нито сестерция. Според традицията някой много влиятелен мъж трябваше да се заеме с това дело, ала засега никой не се наемаше дори Помпей Велики, който изглеждаше безразличен към неволите на сената.

— Винаги можете да използвате Курия Помпея — бе рекъл той.

— Типично за него! — изсъска Гай Марцел Големия, докато отиваше към Марсово поле и каменния театър на Помпей през мартенските календи. — Иска да принуди сената да провежда важните си заседания в сграда, която е построил, когато нямахме нужда от него. Типично за него!

— Просто една от поредните му странности — отбеляза Катон, крачейки толкова бързо, че Гай Марцел едва го догонваше.

— Защо тичаме толкова, Катоне? Паул държи фасциите за март и няма да бърза много.

— Затова е толкова разпуснат.

Комплексът, построен от Помпей сред зелените морави на Марсово поле недалеч от Фламиниевия цирк, бе много внушителен — просторният каменен театър, който можеше да побере пет хиляди души, се издигаше високо над разпръснатите по-ниски постройки, стоящи там от доста повече време от него. Много хитро Помпей беше изградил храм на Венера Победоносна от едната страна на трибуните и така бе превърнал предназначената иначе за неблагочестиви цели сграда в истински бастион на римските традиции. Според римските обичаи театрите действаха упадъчно върху морала на обществото, затова преди Помпей да издигне каменната си сграда всички игри и народни празници се провеждаха във временни дървени постройки. Помпеевият театър съществуваше единствено благодарение на храма на Венера.