Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

Сега, на този първи ден на март, след почти петстотин години от създаването си народният трибунат се олицетворяваше от десетте човека, седящи на дървената скамейка, облечени в чисто бели тоги, без право на ликтори, но и неограничени от религиозните традиции, властващи из цялата управленска машина на Рим. Осмина от тях бяха участвали в сената по две-три години, преди да се кандидатират за народни трибуни; двама бяха влезли след избирането си. И деветте бяха хора, чиито имена и лица щяха да бъдат забравени още с напускането на службата им.

Това не важеше за Гай Скрибоний Курион, който като председател на колегията заемаше централното място на трибунската скамейка. Той приличаше по-скоро на непослушен хлапак, отколкото на народен трибун — с луничавото си лице, с рошавата червена коса, с цялата енергия и ентусиазъм, които излъчваше. Блестящ оратор, известен като консерватор в политическите си разбирания, Курион бе син на бивш консул и цензор и се беше проявил като един от най-яростните опоненти на Цезар по време на консулството му, макар че тогава още не беше навършил необходимата възраст, за да влезе в сената.

Някои от законите, които бе прокарал след постъпването си на сегашната си длъжност през декември предходната година, бяха странни; изглеждаше, сякаш бацилът на трибунския радикален екстремизъм го е заразил по-тежко, отколкото се очакваше. Отначало той опита (безуспешно) да прокара закон за въвеждане на новата длъжност куратор на пътищата с мандат от пет години, който да притежава проконсулски империум. Много от добрите люде заподозряха в това опит да даде на Цезар нов, макар и невоенен, управленски пост. Сетне в качеството си на жрец той се опита да убеди колегията на жреците да вкара допълнителен месец от двайсет и два дни след февруари. Това щеше да отложи идването на мартенските календи и с тях на обсъждането на въпроса с провинциите на Цезар с двайсет и два скъпоценни дни. Това също не успя. Законът за куратора на пътищата той явно смяташе за нещо маловажно, но вмъкването на допълнителен месец очевидно му се струваше от огромно значение, защото след като останалите жреци отхвърлиха категорично предложението му, Курион им каза всичко, което мислеше за тях. Реакция, която накара големия приятел на Цицерон, Целий, да изпрати писмо до Киликия, информирайки великия адвокат, че Курион е човек на Цезар.

За щастие това мъдро заключение не стигна до влиятелно ухо, затова на настоящото заседание Курион седеше съвсем необезпокоявано на мястото си и се преструваше, че следи с интерес процедурата. В края на краищата народните трибуни бяха с вързани ръце от неконституционния декрет, забраняващ им да използват правото си на вето при обсъждането на управлението на Цезар под заплахата начаса да бъдат осъдени за измяна.

Паул обяви начало на заседанието и веднага отстъпи председателството на Гай Клавдий Марцел Големия.

— Уважаеми първи консул, цензори, бивши консули, претори, едили, народни трибуни, квестори и сенатори — започна Гай Марцел Големия, след като се изправи, — това заседание е свикано, за да се обсъди проконсулството на Гай Юлий Цезар, управител на трите Галии и Илирикум по силата на закона на консулите Гай Помпей Велики и Марк Лициний Крас, прокаран преди пет години в народното събрание. Според Помпеево-Лициниевия закон днес сенатът може свободно да разгледа какво да прави занапред с провинциите, войските и империума на Цезар. Според споменатия закон днес ние трябваше да обсъдим кой действащ в момента висш магистрат да изпратим на мястото на Цезар като управител на провинциите му идния март, последния срок за приключване на управлението му по закона на Помпей и Лициний. По време на самостоятелното консулство на Гней Помпей Велики обаче преди две години законът се промени. Стана възможно сенатът да проведе обсъждането по друг начин. А именно, една малка група тук присъстващи са били претори и консули, ала са отказали да поемат някоя провинция за управление след изтичане срока на службата им. Напълно законно сенатът може да избере да използва тези резерви и да назначи управители на Илирия и трите Галии веднага. Действащите в момента консули и претори нямат право да вземат провинции преди изтичането на петгодишен срок след отстъпването им от длъжност, но ние не можем да позволим на Гай Цезар да управлява още пет години, нали?

Гай Марцел Големия замълча; по тъмното му, отблъскващо лице се изписа задоволство. Никой не проговори и той продължи: