Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

Към средата на декември войската получи приятна изненада — Цезар увеличи заплатата на обикновените войници от четиристотин и осемдесет на деветстотин сестерции годишно. За пръв път от сто години римската армия получаваше увеличение на възнагражденията. Освен това той даде на всеки войник парична премия и обяви, че делът на войската от плячката ще бъде по-голям.

— За чия сметка? — обсъждаше Требоний пред Публий Вациний. — На хазната? Със сигурност не!

— Разбира се, че не — съгласи се Вациний. — Той винаги спазва стриктно законовите разпоредби. Не, всичко идва от неговия джоб, от неговия дял. — Дребният, сбръчкан Вациний се намръщи; той не беше присъствал, когато Цезар получи отговора от сената на молбата му да бъде третиран като Помпей. — Знам, че е приказно богат, но е и твърде разточителен. Може ли да си позволи такава щедрост, Требоний?

— О, предполагам, че да. Спечели двайсет хиляди таланта само от продажбата на роби.

— Двайсет хиляди? Юпитере! Крас се смяташе за най-богатия римлянин, а остави едва седем хиляди!

— Марк Крас все се хвалеше с богатството си, ала чул ли си някога Помпей Велики да каже с какво състояние разполага? Защо, мислиш, банкерите се тълпят около Цезар, защо му се умилкват? Балб му е верен до гроб, Опий не изостава. Те са още от твоето време, Вациний. Ала има и нови лица, като Атик.

— Рабирий Постум му е задължен заради навременния заем, с който започна нов живот.

— Да, но едва след като Цезар започна да трупа богатства в Галия. Германското съкровище, което откри при атватуките, бе приказно. Делът му от него се измерва на хиляди таланти. — Требоний се усмихна. — А ако започне да изпитва недостиг, съкровищата на Карнутум няма да са вече толкова свещени. Това е резерва. Цезар не е глупак. Той много добре си дава сметка, че следващият управител на Галия ще тури ръка на Карнутум. Мога да се обзаложа, че богатствата на друидите ще изчезнат преди идването на новия управник.

— Според кореспонденцията, която получавам от Рим, времето му изтича след три месеца… О, богове, накъде отива светът! Мартенските календи наближават бързо! Какво ще прави тогава? В момента, в който бъде лишен от империума си, към него ще бъдат отправени сто обвинения. И той ще се провали, Требоний.

— О, много вероятно.

Вациний също не беше вчерашен.

— Той не смята да позволи да се стигне дотам, нали?

— Не, Вациний, не смята.

Двамата замълчаха; Вациний заразглежда мрачното лице на събеседника си. Погледите им се срещнаха.

— Значи, съм прав — заговори накрая Вациний. — Той се свърза с войската си с желязна връв.

— Именно.

— И ако се наложи, ще настъпи към Рим.

— Само ако се наложи. Цезар не обича да нарушава правилата; стреми се да прави всяко нещо с времето му: не издава извънредни заповеди, ще чака десет години до консулството си, всичко върши по закон. Ако се наложи да нахлуе с войската си в Рим, той ще загуби нещо от себе си, Вациний. Той никога не е изключвал тази възможност. Мислиш ли, че се бои от сената? От когото и да било? Включително и от прехваления Помпей Велики. Не! Всички те са като сламени чучела на тренировъчното поле. Той го знае. Ала не иска да бъде така. Стреми се към онова, което му се полага, но се опитва да го постигне по законен ред. Военният поход към Рим е най-крайната възможност и той ще я отлага до последния момент. Засега е вършил всичко законно. И иска да остане така.

— Винаги се е стремял да бъде съвършен — въздъхна тъжно Вациний й потрепери. — О, Юпитере, какво ще им стори, ако го принудят да предприеме тази мярка?

— Не ми се мисли за това.

— По-добре да направим нещо, та на добрите люде да им дойде умът в главата.

— От месеци се опитвам. И мисля, че добрите люде щяха да разсъдят разумно, ако не беше един от тях.

— Катон — обади се, без да се замисля, Вациний.

— Да, Катон.

Двамата отново замълчаха. Вациний въздъхна:

— Е, аз съм с него през огън и вода.

— И аз.

— Кой още?

— Децим. Фабий. Секстий. Антоний. Ребил. Кален. Базил. Планк. Сулпиций. Луций Цезар.

— А Лабиен?

Требоний енергично поклати глава:

— Не!

— Заради Лабиен ли?

— Заради Цезар.

— Въпреки това той не казва нищо лошо за Лабиен.

— И никога няма да каже. Лабиен още се надява да стане консул заедно с него, макар да знае, че Цезар не одобрява методите му. Ала в отчетите до сената не пише нищо, затова Лабиен още се надява. Това обаче ще се промени. Когато Цезар нахлуе в Рим, той ще даде на добрите люде един подарък. Тит Лабиен.