Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

Той кимна. Всички се разотидоха мълчаливо, никой не посмя да погледне Пълководеца в очите. Само Хирций остана.

— Не казвай нищо! — тросна се Цезар.

— Нямам намерение — отвърна той.

След падането на Укселодунум Цезар реши да посети всички племена в Аквитания, онази част от Галия на дългокосите, която бе най-малко замесена във войната и следователно единствената, разполагаща с достатъчно ресурси, за да изхранва войска. Със себе си той взе част от осакатените защитници на Укселодунум като доказателство за решимостта на Рим да сломи всяка съпротива.

По пътя си бе посрещнат мирно — различните племена го приемаха гостоприемно, отместваха очи от безръките клетници, подписваха представените им договори и се кълняха да бъдат верни на Рим. Цезар бе готов да им повярва, защото не друг, а арверн му бе предал Луктерий няколко дни след тръгването му за Бурдигала, първия етап от обиколката му на Аквитания. Това бе доказателство, че нито едно племе нямаше да даде подслон на един пълководец на Версенжеторикс. Сега само един от двамата командващи на галите при Укселодунум щеше да върви на триумфалното му шествие: другият — Драпес, бе отказал да се храни и да пие и беше умрял като непримирим противник на римското присъствие в Галия.

Луций Цезар дойде да посети братовчед си в Толоза към края на октомври; носеше много новини.

— Сенатът се събра в края на септември — осведоми той Цезар през стиснати зъби. — Признавам, че първият консул е разочарование, мислех го за по-разумен мъж от втория.

— Сервий Сулпиций наистина е по-разумен от Марк Марцел вярно е, но и той желае падението ми. Какво стана?

— Сенатът решил да постави на преразглеждане въпроса с провинциите ти през мартенските календи идната година. Марк Марцел ги осведомил, че войната в Галия Комата най-после е свършила, което означавало, че нямало абсолютно никаква пречка да ти бъдат отнети империумът, провинциите и войските. Благодарение на новия закон за петгодишния срок, твърдял той, имало предостатъчно потенциални управители, способни веднага да заемат мястото ти. Всяко забавяне щяло да бъде знак за слабост от страна на сената и било напълно недопустимо. Заключил, че трябвало веднъж завинаги да ти се даде да разбереш, че си само един слуга на сената, а не негов господар. Наказване, което, както научавам, било посрещнато с радост от Катон.

— Наложило се е да вдига два пъти повече врява, защото Бибул е в Сирия, или на път за там. Продължавай, Луций. По изражението ти личи, че има и по-лошо.

— Много по-лошо! Сенатът приел, че ако някой народен трибун наложи вето върху обсъждането на въпроса с провинциите ти по време на мартенските календи, това щяло да се разглежда като държавна измяна. Виновникът щял да бъде арестуван и наказан.

— Това е напълно незаконно! — възкликна Цезар. — Никой не може да пречи на един народен трибун да изпълнява задълженията си или да му отнема правото на вето, освен ако не е обявено извънредно положение. Това ли смята да предприеме сенатът догодина? Да обяви извънредно положение?

— Може би, макар че не се знае.

— Това ли е всичко?

— Не. Сенатът приел и друго решение. Присвоил си правото сам да определя кога трябва да бъдат освободени твоите ветерани, навършили съответната възраст.

— О, разбирам! Аз съм причината за един прецедент, мислиш ли? Досега никой в римската история не е имал право да освобождава ветераните от военна служба, освен техния военачалник. Предполагам, че идния март сенатът ще реши всичките ми стари воини да бъдат освободени.

— Така изглежда, Гай.

Цезар се стори на Луций изненадващо необезпокоен. Дори се усмихна:

— Наистина ли си въобразяват, че ще ме победят с такива трикове? Глупости, Луций! — Той се изправи и протегна ръце към братовчед си. — Благодаря ти за новините наистина. Но стига толкова. Иска ми се да се поотпусна в банята.

Луций Цезар обаче не можеше да остави темата недовършена. Тръгна след Цезар като куче.

— С какво смяташ да се противопоставиш на добрите люде? — поинтересува се той.

— С каквото трябва — отвърна Пълководеца.

Зимното разпределение беше направено. Гай Требоний, Публий Вациний и Марк Антоний отидоха с четири легиона при Неметоцена в земите на атребатите, за да пазят Белгика; два легиона се настаниха при хедуите в Бибракт; два при туроните на източните граници на карнутите и два при лемовиките на югозапад от арверните. Нито една част от Галия не остана без войска. Заедно с Луций Пълководеца завърши обиколката на Провинцията, след това се присъедини към Требоний, Вациний и Марк Антоний, за да прекара с тях зимата.