Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

Опасявайки се от неочаквана атака, Ребил изпрати разузнавачи и мобилизира бързо и тихо войската. Нападна точно преди зазоряване, толкова безшумно, че пренасящите провизиите дори не разбраха какво става. Те изпаднаха в паника, зарязаха мулетата и се втурнаха в Укселодунум. Защо Луктерий не ги последва, така и не се разбра — той се скри в горите и не направи нищо, за да предупреди Драпес за станалото.

Ребил научи за местонахождението на кервана с провизиите от един пленен кардурк и изпрати германите си. Убийските конници сега се придружаваха от убийска пехота — смъртоносна комбинация. Зад тях в стегнат строй вървяха двата легиона на Ребил. Галите не успяха да окажат почти никаква съпротива. Драпес и хората му бяха пленени и цялата храна, събрана с толкова труд, попадна в римски ръце.

— Много се радвам, че попадна у мен! — сподели Ребил пред Фабий, докато разтърсваше енергично десницата му на следващия ден. — Имаме още два легиона да изхранваме, а изобщо не се налага да събираме провизии.

— Тогава да започваме обсадата — предложи Фабий.

Когато вестта за неочаквания късмет на Ребил достигна до знанието на Цезар, той реши да тръгне напред с конницата и да остави Квинт Фуфий Кален и двата легиона да се движат с нормален ход.

— Защото — обясни Цезар — не мисля, че Ребил и Фабий са в опасност. Ако срещнеш гнезда на съпротива по пътя си, Калене, разправи се с тях безмилостно. Време е на Галия да й бъде нахлузен хомотът.

Той пристигна край Укселодунум, за да установи, че обсадата върви добре, макар че появата му бе посрещната с изненада — Ребил и Фабий не го очакваха.

— Никой от нас не притежава инженерна мисъл, а и не водим инженери със себе си — обясни Фабий.

— Искате да им спрете водоизточниците — предположи Цезар.

— Налага се. Иначе ще се наложи да чакаме, докато гладът ги принуди да се предадат, а както изглежда, засега не страдат от недостиг на храна, макар че Литавик се опита да прекара допълнително.

— Съгласен съм с теб, Фабий.

Стояха на една скала, от която се разкриваше добра гледка към водоизточниците на Укселодунум, към пътеките от крепостта до реката и извора. Ребил и Фабий вече се бяха погрижили за тази към реката, като бяха разположили стрелци.

— Не е достатъчно — рече Цезар. — Преместете и балистите, та да могат да обсипват пътеката с камъни. И скорпиони.

Така Укселодунум остана да разчита само на извора, доста по-трудна цел за римляните — той се намираше точно под стените и до него се стигаше от една вратичка в самата основа на укреплението. Нямаше смисъл да се напада. Мястото на потока беше такова, че наоколо не можеше да се съберат повече от една-две кохорти.

— Мисля, че няма да се справим — въздъхна Фабий. Цезар се усмихна:

— Глупости! Първо трябва да издигнем насип от пръст и камъни от сегашното ни място, който да стигне на петдесетина крачки от извора. Намира се нагоре по склона, но насипът ще стига на шейсет стъпки над височината, на която се намираме сега. На върха на насипа ще издигнем обсадна кула с височина колкото десет етажа. Ще бъде обърната към извора и на върха й ще поставим скорпион, който ще може да порази всеки, опитал да се добере до водата.

— Това ще е възможно само денем — възрази Ребил. — Те просто ще слизат да черпят вода през нощта. Освен това войниците, които строят кулата, ще са в постоянна опасност.

— За тази цел, Ребиле, както добре знаеш, има мантели. Важното е всичко да изглежда истинско. Сякаш намеренията ни са сериозни. Това означава, че войниците, които ще вършат работата, трябва да вярват в сериозните ми намерения. — Цезар замълча и погледна пенливия поток. — Всичко обаче ще бъде прах в очите. Виждал съм много такива извори, особено в Анатолия. Ще го подкопаем отдолу. Той се подхранва от няколко подземни потока. Съдейки по дебита му, бих казал десетина. Прокопаването на тунела ще започне веднага. Всеки подземен поток, който натоварените с тази задача срещнат по пътя си, трябва да бъде отклонен към Олтис. Нямам представа колко ще отнеме работата, но когато и последният подземен поток бъде отклонен, изворът ще пресъхне.

Фабий и Ребил го изгледаха потресени.

— Не можем ли да го подкопаем, без да строим насипа и кулата?

— И да им издадем истинските си намерения? Из цяла Галия има мини за сребро и мед, Ребиле. Предполагам, че в крепостта има достатъчно мъже с миньорски умения. Не искам да се повтаря онова, което стана, когато обсаждахме атватуките. Тунели и контратунели, оплетени и пресичащи се, сякаш прокопани от армия обезумели къртици. Тунелът трябва да се пази в пълна тайна. Единствените сред хората ни, които ще знаят за него, ще са тези, които го копаят. Затова насипът и отбранителната кула трябва да изглеждат сериозна неприятност на противника. Не обичам да губя хора, но искам тази работа да се свърши, и то час по-скоро.