Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

— Прав си. Затова не се изненадах, когато отказа да отплава за Македония. Това обаче само затвърди решителността ми да ги натоваря всичките на първия кораб. Милосърдието на Цезар ще ги накара да размислят.

— Цезар няма да започне чистки — заяви уверено Лабиен. — Не е в негов интерес. Ще продължи в същия милостив дух.

— И аз така мисля. Макар че греши, Лабиен, греши! Ако спечеля тази война… когато спечеля тази война, аз ще направя чистка.

— Стига да не пострадам аз, Велики, прави каквото щеш.

Повиканите мъже се събраха.

— Сципионе — обърна се Помпей към тъста си, — реших да те изпратя направо за твоята провинция Сирия. Там ще събереш колкото можеш повече пари, след това ще вземеш най-добрите си двайсет кохорти, ще сформираш с тях два легиона и ще дойдеш в Македония или където другаде замина.

— Добре, Велики — съгласи се послушно Метел Сципион.

— Гней, сине, засега ще останеш с мен, но по-нататък ще те натоваря със събирането на флота, не знам къде. Мисля, че най-добре да се сражавам с Цезар по море. На сушата той е опасен, но ако постигнем контрол над моретата, ще го затрудним. На изток ме познават добре, но Цезар не е популярен. На изток ме обичат, ще ми осигурят флота. — Помпей погледна Касий, който бе успял да събере хиляда таланта монети и хиляда други скъпоценности от храмовете и градските съкровищници в Кампания. — Гай Касий, ти също оставаш засега с мен.

— Добре, Гней Помпей — отвърна Касий, който не знаеше дали да се радва на новината или не.

— Вибулий, ти заминаваш на запад — продължи главнокомандващият. — Искам да се видиш с Афраний и Петрей в Испания. Варон вече е на път, но по това време на годината ти можеш да отидеш и по море. Кажи на Афраний и Петрей да не тръгват, повтарям, да не тръгват на изток. Да чакат Цезар в Испания. Очаквам да настъпи натам, за да сломи съпротивата на легионите ми, преди да успеят да ми се притекат на помощ. Испанската ми войска ще го победи без проблеми. Те са обиграни ветерани, за разлика от жалките отрепки, които взимам в Дирахиум.

„Добре — помисли си Лабиен, — вслушал се е в думите ми. Сега трябва просто да осигуря безопасното измъкване на последните му два легиона (и на този нещастник, Великия) от Брундизиум.“

Това стана на седемнайсетия ден на март, като загубиха само два кораба.

Сенатът и магистратите заедно с главнокомандващия на републиканските сили оставиха Италия на Цезар.

Информаторите и шпионската мрежа на Цезар действаха несравнимо по-ефективно от тези на Помпей, а и вестоносците му не се отбиваха от пътя, за да посещават стари лели, не се заседаваха по кръчми и публични домове.

Когато Помпей и последните му легиони отплаваха, Цезар престана да се занимава с тях. Преди всичко трябваше да се оправи с Италия. След това идваше ред на Испания. Едва след това щеше да мисли за Помпей и „великата“ републиканска армия.

Вече разполагаше с Тринайсети, Дванайсети и Осми легион, плюс още три, събрани от войниците на Помпей и триста конници от Норикум. Последните му дойдоха като приятна изненада. Норикум се намираше на север от Илирикум и не беше римска провинция, въпреки че силно романизираното му население се сработваше добре с жителите на Източна Италийска Галия. В Норикум се добиваше най-добрата желязна руда и суровината се транспортираше по реките, вливащи се в Адриатика. По бреговете им бяха разположени малки поселения, основани от дядото на Брут, Цепион, и в тях от рудата се изработваха най-добрите стоманени мечове в света. От много години Цезар бе клиент на тези градове, затова тази връзка беше от огромно значение за Норикум. Да не говорим за любовта на населението на Илирикум и Италийска Галия към него заради блестящото му управление в тези провинции и застъпничеството му за правата на хората на север от Падус.

Норическите конници бяха посрещнати с радост. Те бяха достатъчни за кампанията му в Италия и благодарение на тях нямаше да се налага да вика германска кавалерия от Отвъдна Галия.

Когато тръгваше от Брундизиум на север към Кампания, той научи много неща. Ахенобарб и Лентул Спинтер едва са изчакали да го загубят от поглед, за да започнат организирането на нови гнезда на съпротива. Слухът за милосърдната му постъпка при Корфиниум се разпространил по-бързо от огън в суха трева и допринесъл много за уталожване на страховете в Рим. Нито Катон, нито Цицерон са напуснали Италия с Помпей и че Гай Марцел Малкия също предпочел да остане, макар че се криел. Бившият консул Маний Лепид и най-големият му син, които също бяха освободени при Корфиниум, били готови да заемат местата си в сената, ако Цезар поискал. Луций Волкаций Тул също възнамерявал да участва в Цезаровия сенат. Освен това консулите пропуснали да вземат средствата от хазната.