Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

Макар че Цезар пристигна в Корфиниум на следващия ден след идите, на Помпей му бяха нужни още три, за да научи. Цезар вече имал три легиона: Осми, Дванайсети и Тринайсети. Сулмон паднал, а Корфиниум бил обсаден. Със стиснати устни Помпей написа на Ахенобарб, че било прекалено късно да му изпраща помощ и да си сърба сам попарата, която е надробил.

Когато коравосърдечният отговор на Помпей достигна Ахенобарб шест дни по-късно, главнокомандващият на Корфиниум реши да избяга тайно през нощта, зарязвайки войските и легатите си на произвола на съдбата. За негово нещастие странното му държане го издаде и Лентул Спинтер го залови и го постави под стража. В резултат на това Ахенобарб, легатите му и петдесетина други сенатори се предадоха на Цезар заедно с трийсет и една кохорти. И шест милиона сестерции. Добре дошла печалба за Цезар. Той накара хората на Ахенобарб да му се закълнат във вярност… и им плати щедро след това. Щяха да са му по-полезни, реши той, ако ги изпрати да охраняват Сицилия.

За пръв път вестоносецът на Помпей бе по-бърз. Помпей се вдигна веднага от Луцерия и потегли към Брундизиум с петдесетте си кохорти. Цезар започна бързо преследване — само пет часа след завземането на Корфиниум вече бе по петите на Помпей. Великия достигна Брундизиум на двайсет и четвъртия ден на февруари, за да установи, че разполага с транспорт само за трийсет кохорти.

Най-удивителна обаче беше новината за невероятното милосърдие на Цезар в Корфиниум. Вместо да екзекутира наред, той раздаваше милост наляво и надясно. На Ахенобарб, Атий Вар, Луций Хир, Лентул Спинтер, Вибулий Руф и петдесетината сенатори била изказана благодарност за отбраната на Италия и били освободени, без косъм да падне от главите им. Цезар поискал само да му се закълнат, че повече няма да се бият срещу него — ако вдигнели пак оръжие, предупредил ги той, нямало да бъде толкова благосклонен.

Кампания остана беззащитна пред Цезар. В Капуа нямаше никакви войски, никакви консули, никакви сенатори. Всичко и всички се бяха прехвърлили в Брундизиум, защото Помпей се беше отказал от идеята да изпраща, когото и да било в Сицилия. Всичко и всички трябваше да се прехвърлят в Дирахиум, в Западна Македония. Средствата на хазната оставаха в Рим. Ала това караше ли Лентул Крус да се разкайва? Извини ли се той за глупостта си? Не! Той все още бе твърде обиден на Помпей за отказа му да одобри сформирането на гладиаторския легион.

Всички в Брундизиум подкрепяха Цезар, което поставяше Помпей в много неизгодно положение. Освен че трябваше да организира изграждането на барикади и смъртоносни клопки по улиците, той отделяше и големи усилия, за да се увери, че жителите на града няма да го предадат. Между втория и четвъртия ден на март той все пак успя да изпрати трийсет кохорти по море — заедно с един консул, много други магистрати и сенаторите. Поне нямаше да му се бъркат повече! Остави при себе си само хора, чиято компания можеше да изтърпи.

Цезар пристигна пред стените на Брундизиум преди завръщането на празните плавателни съдове и изпрати галския си легат Канин Ребил при тъста на Помпеевия син, Скрибоний Либон, с молба да убеди Помпей да го приеме. Помпей склони, но отказа всякакви преговори.

— В отсъствието на консулите, Ребиле, нямам право да обсъждам каквото и да било — възрази той.

— Не е вярно, Гней Помпей. В момента сме във военно положение и ти си главнокомандващ. Имаш пълното право да обсъждаш всякакви въпроси без никакви консули.

— И дума не може да става за каквото и да било примирие с Цезар! — тросна се Помпей. — Да сключиш примирие с него, е все едно да легнеш в краката му като послушно куче!

— Сигурен ли си, Велики? — попита Либон, след като Ребил си тръгна. — Ребил е прав, имаш право да водиш преговори.

— Никакви преговори! — изръмжа той. Беше си отдъхнал от консулите и сенаторите и сега се чувстваше по-уверен. — Накарай да извикат Метел Сципион, Гай Касий, сина ми и Вибулий Руф.

Докато Либон се заемаше със задачата, Лабиен погледна замислено Помпей:

— Много си непоколебим, Велики.

— Такъв съм — изсъска през зъби Помпей. — Има ли по-лоша шега на Фортуна от това, Лентул Крус да управлява републиката в най-голямата й криза? Марцел Малкия е напълно безполезен.

— Струва ми се, че Гай Клавдий Марцел Малкия не споделя привързаността на брат си и братовчед си към каузата на добрите люде. Иначе нямаше да се „разболее“ толкова тежко, след като влезе в длъжност.