Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

— А ти какво мислиш за това, млади Гай Октавий? — попита го Кота, неговият прапрачичо.

Момчето, което го бе посещавало неведнъж (Ация много се грижеше за прачичо си), му беше любимец. Не както Цезар като дете, но имаше известни прилики. В красивото лице, разбира се. Все пак ушите на малкия Гай Октавий бяха щръкнали, докато Цезар нямаше никакви недостатъци. Момчето също бе русо, но очите му бяха по-големи и светлосиви — без пронизителния поглед на Цезаровите. Кота се намръщи, опитвайки се да се сети за точната дума, описваща изражението на лицата им. „Потайно“. Да, това беше. И двамата бяха потайни. Отначало човек ги мислеше за добродушни и срамежливи, но после си даваше сметка, че не може да определи какво се крие зад това невинно изражение. Те никога не издаваха чувствата си.

— Мисля, чичо Кота, че Цезар ще победи.

— Съгласен съм с теб. Защо мислиш така?

— Той е по-способен от тях. — Малкият Гай Октавий взе една яркочервена ябълка и заби равните си бели зъби в нея. — На бойното поле той няма равен. Помпей е втора класа пълководец. Той е добър организатор. Ако обсъдиш военните му кампании, ще видиш, че винаги е побеждавал благодарение на това. Той не е водил блестящи сражения, битки, които да вдъхновяват поети и летописци. Той винаги изтощава противника си. Чичо Цезар също го прави, но той може да се похвали с десетина блестящи битки.

— А също с една или две, като Герговия, които изобщо не са блестящи.

— Да, но и в тях той не е претърпял поражение.

— Добре, това е на бойното поле. Какво ще кажеш за другите неща?

— Той разбира от политика. Знае как да манипулира. Не се връзва с чужди каузи. Извън бойното поле не отстъпва на Помпей и е по-добър оратор, по-добър юрист, по-способен в планирането.

Като слушаше този анализ, Луций Пизон почувства известна неприязън към оратора. Изобщо не прилягаше на такова невръстно хлапе да говори толкова поучително! За какъв се мислеше? И беше толкова красив. Прекалено красив! Още една година и щеше да започне да се подмазва наляво и надясно. Твърде превзет младеж.

Помпей, консулите и мнозинството от сенаторите достигнаха Теанум Сидицинум в Кампания на двайсет и втория ден на януари и там спряха, за да въведат малко ред. Не всички сенатори бяха останали в обкръжението на Помпей — някои се насочиха към затворените си вили по крайбрежието, други предпочетоха да отидат където и да е, само да са по-далеч от него.

Тит Лабиен го чакаше. Помпей го поздрави като брат, когото е мислил за загинал, дори го прегърна и го целуна по бузата.

— Откъде идваш? — попита Помпей, обкръжен от бдителните си стражи: Катон, тримата Марцели, Лентул Крус и винаги подкрепящия го Метел Сципион.

— От Плаценция — отвърна Лабиен и се облегна на стола си. Макар че всички присъстващи познаваха Лабиен по лице и помнеха изявите му като народен трибун, от десет години никой от тях (включително самият Помпей) не го беше виждал, защото той бе напуснал Рим, за да поеме службата си в Италийска Галия, още при консулството на Цезар. Сега всички го гледаха удивено — Лабиен се беше променил. Превалил вече четирийсетте, той изглеждаше точно такъв, какъвто беше — обрулен в битки военен, свикнал да командва. Ситните му черни къдрици бяха прошарени; тънките му, бледи устни пресичаха лицето му като белег; големият му гърбав нос с широки ноздри му придаваше вид на граблива птица; а черните му очи презрително наблюдаваха групичката, включително Помпей, с интереса на пакостливо хлапе, което се чуди какво ще стане, ако откъсне крилцата на някоя муха.

— Кога тръгна от Плаценция? — поинтересува се Помпей.

— Два дни след като Цезар прекоси Рубикон.

— Колко легиона има в Плаценция? Сигурно вече са тръгнали, за да се присъединят към него.

Лабиен изви глава назад, отвори уста, за да покаже огромните си жълти зъби, и се разсмя гръмогласно.

— О, богове, какви тъпаци сте! Той няма никакви легиони в Плаценция! Никога не е имало. Цезар беше взел само Тринайсети и го изпрати на тренировка в Тергесте, което явно е убягнало на вниманието ви. Повечето време прекарваше в Равена без никаква войска. Сега настъпва с Тринайсети и никой друг легион не е тръгнал да му помага. Следователно смята, че може да се справи само с този легион. И от това, което видях, излиза, че вероятно е прав.

— В такъв случай — заговори замислено Помпей, който вече започваше да променя плана си за водене на войната в Гърция или Македония — аз мога да го пресрещна в Пиценум. Ако Лентул Крус и Атий Вар не са го направили вече. Той е разделил Тринайсети. Антоний държи Арециум и Касиевия път с пет кохорти, а… — Помпей присви болезнено очи. — … Курион изгони Терм от Игувиус с други три. В момента Цезар разполага само с две кохорти.